Едно нещо стана пределно ясно на представянето на новата биографията на Стийв Джобс "Да станеш Стив Джобс". Хората около него не харесват първата издадена биография и с тази се опитват да поправят нещата, пише Кайл Ванмър. Джон Айв дори заяви, че творението на Уолтър Айзъксън, появило се почти веднага след смъртта на Джобс, не би могло да бъде по-низко. Тим Куук обяви, че първата биография е оставила у хората усещането, че той е бил завистлив, егоистичен егоманиак.

Новата книга сега, чийто автор е Брент Шлендър проследява, гения и слабите страни на Джобс, как се е развивал той през годините, превръщането му в по-способен изпълнителен директор и по-деликатен човек. "Това не е история за успех, това е история за растеж", казва авторът на бестселъри Джим Колинс.

Шлендеър и Джобс са се познавали повече от 20 години. Първата им среща се е състояла, когато Шлендър е бил репортер в Wall Street Journal, а след това пътищата им са се пресичали още няколко пъти.

Първото интервю, което Шлендър прави със Стив Джобс е малко след изгонването му от Apple. Възможността авторът да види "дивите" години на Джобс, а в последствие и времето след завръщането му в компанията оформят представата му за Джобс в книгата като комбинация от гении и задник. Шлендър смята, че завръщането на Джобс в Apple е в резултат от израстването му като човек и мениджър.

Авторът изброява случайте, които представят Джобс като по-добър възложител на , задачи и хитър преговарящ. Споменава стремителността му в преговорите с IBM, когато още е бил в качеството си на мениджър на NeXT или пъргавата продажба на AT&T , за сметка на сделката, допринесла за появата на iPhone-а.

Шлендър описва още, как Джобс е станал по-гъвкъв и по-адаптивен след завръщането си в Apple, без да пожертва високите си стандарти, отказвайки се от идеята за iMovie, за да завърши успешите проекти iTunes и iPod

Много от добре прикритите слаби места и недостатъци на Джобс са описани в отделна глава от книгата. В нея президентът на Дисни казва, че Стив е обичал да съди хората и че не се е оттървал от този си навик до края.

В биографията може да срещнете и някои анекдоти като този, при който току-що разбралият за диагнозата си рак Стив Джобс съобщил новината за това на президента на Дисни Боб Айгър, давайки му възможност да се откаже от сделката по придобиването на Pixar, при което Агър отвърнал: "Ние купуваме компанията, не купуваме теб".

Въпреки, че книгата е написана от първо лице, тя изобилства от спомени на колеги и близки приятели на Джобс. След първоначален категоричен отказ, дори водещите фигури от Apple са се съгласили да бъдат интервюирани. Поместени са дори материали от дългогодишни врагове като Бил Гейтс.

Катмул и Ласетър, известните управители на Pixar, дават може би най-убедителните примери за промяната настъпила у Джобс през годините. "Сътрудничеството ни, възможността да наблюдава как заедно работим по-добре, мисля че това стимулираше Стив", казва Ласетър. "Това беше една от клчовите промени у него, когато се върна в Apple, стана по-отворен за талантите на хората", добавя той. Доста често в книгата се споменава работата на Джобс с Pixar и остава впечатлението, че той е гледал на нея като на своето щастливо място.

В края на книгата Джон Айв от Apple се опитва да обясни какво успехът на компанията е означавал за нейния ментор. "Мисля че за Стив това беше реабилитация, но не такава от типа -"Аз бях прав" или "Казах ли ти", а по-скоро в смисъл, че тя върна чувството му за вяра в човечеството", казва Айв.

Никой от тези споделили спомените си в "Да станеш Стив Джобс" не крие възхищението си от него. Във всеки случай Джобс беше сложно устроен човек, когато основа Apple през 1976, беше сложно устроен човек и когато напусна през 2011 макар и по по-различен начин.

Тази книга добавя, някои ценни нюанси към историята му.