В Книжовник имаха празник на българщината

Българщината, тази която ни е съхранила през векове робство, се оказа жива на село. Само там още помнят, тачат и събират българските народни песни, обичаи, приказки и не се гнусят от народните носии и битовите принадлежности, съпътсвали живота в една българска къща. В градовете тези неща са погребани в прашасали етнографски експозиции, навестявани по-често от мишки и молци, отколкото от хора. Народната музика която ни прославя чак в космоса пък е демоде за младите. Те си имат рап, наричан още черно, който от известно време се припява и от черните по рождение български изпълнители. И да се слуша фолк той е с представката поп. Думички като кросно, совалка, чекрък и сач пък трайно отиват за съхранение в дебелите речници, за да дават работа на академиците филолози. И без това никой друг не ги използва.

Тези неща и много други бяха изкарани наявае в етнографска изложба в хасковското село Книжовник, което днес чества годишнина от основаването на своето читалище „Изглев”. То е едно от старите в България, основано е през 1900 година и до днес развива бурна дейност. Тук не само се чете и пее/при това много/ ами и се пазят старите занаяти както показа баба Атанаска Келешева, седнала на стан, на който нашите баби са тъчали чеиза за нашите майки. За потомствените аристократи криещи селенията си под градски претенции ще уточним, че чеиз е зестрата на булката-дрехи, одеяла и платове, поради липса на друго в бедните български семейства.

На неколцината граждани посетили изложбата бяха показани още предмети от бита на българина през 19 и 20-ти век като вретено и хурка, оригинален сач за правене на катми/различно е от палачинки/, сърп и паламарка, тамбура и газена лампа. Последното претърпя своя ренесанс в ерата на късния социализъм. Тогава, след 45 години народна власт, отново бяхме минали на газ. Гвоздеят в програмата бяха автентичните български носии, които освен заковани за стената бяха представени и върху гърбовете на бабите от Книжовник. С тях бабите подмладяваха с поне 20 години. А след като започнеха да пеят - с още толкова. Безспорно най-ценното имане на читалището е групата жени които години наред събирали на хартия, магнетофонна лента и компакт дискове тракийски и родопски народни песни. А за да ги припомнят на младите, ги пеят на всеки празник. На всеки посетител днес бе раздаден сборник „Фолклорни песни и обичаи” съставен от читалищните дейци на Книжовник. Да се помни и пази българщината. Стига да има от кого.

Г.Христов

Баба Атанаска Келешева показва на гостите как се е приготвял чеиза на булката

Автентични предмети от бита на българина през 19 и 20 век

И най-ценното: живата памет на читалището в Книжовник

Имената на жените спасили и съхранили българската музика през годините