Младите лазарки

Лазарки играха хоро на алеята в Кенана, а вместо традиционните народни инструменти или дори оркестър, акомпаниментът им беше от айфон. Явно нямаше гайдар или тъпан, който да се навие да свири под пронизващия северен вятър, та се наложи да го заменят с МР 3. Модерните времена доказаха гъвкавостта си, само дето звукът на айфона идваше малко слабичък и на моменти изглеждаше, сякаш хорото се играе в пълна тишина.

В интерес на истината подобен вариант повече прилягаше на 15-16 годишните девойчета, които единствени се бяха одързостили да излязат в носии в студа. Децата от школата по етнография към Младежкия център в Хасково се бяха нагиздили в чест на утрешния празник Лазаровден, а отбелязването му днес бе специален жест към възрастните хора от Дневния център. Като истински пазители на традициите, старците отдалеч започнали подготовката за най-големия християнски празник Великден, която включва седмицата на Цветница, с едноименния празник в неделя, и другия, предшестващ го и не по-малко знаков - Лазаровден.

Това е много тачен народен празник, на който младите моми канят ергените да ги харесат и „вземат“. Девойките навремето не са били особено претенциозни и не са тествали гаджето за 3, 6 месеца или година, преди да го пуснат в душата си, а са преценявали от един поглед. В случая с лазарките -даже и без поглед, защото според ритуала момата пуска венчето си от върбови клонки в реката и онзи момък, който го намери, взема и самата нея. Бързо и ефективно, а като се съди по нашите дядовци и баби, доста сполучливо решение. В онези времена почти не е имало разводи. Нито адвокати.

Г. Христов

Раздаването на нарицателните за Великден яйца

Лазарките от Дневния център за възрастни хора

Които показаха хората от тяхното време

Свирепият вятър не уплаши почитащите народните традиции