Първият тежи цяло кило, българин измисля най-новото приложение.

Известни хора разказват истории с мобилни телефони.

На 3 април 1973 година в Ню Йорк е показан първият мобилен телефон. Неговият изобретател е американецът Мартин Купър. Gsm-ът тежи 1 килограм и 300 грама и е дълъг 25 сантиметра.

Технологиите за безжична комуникация са разработени много по-рано. Още през 30-те години те се прилагат в САЩ най-напред от военните. Тогава е създаден и първият портативен телефон за автомобил. Иначе официално се счита, че първото обаждане по gsm e регистрирано в Ню Йорк на 3 април 1973 г.

Клетъчните телефони започват да навлизат в употреба през 80-те години, а в България - през 90-те години. Еволюцията е забележителна - от така наречените тухли (някога притежание предимно на момчета с дебели вратове) до днес, когато компании се хвалят с най-новото си мобилно приложение - Bendi. То е предназначено да улесни хората при избора им - какви дрехи, обувки и аксесоари да заложат в различни ситуации. И най-важното: негов създател е успешният млад българин Никола Телкеджиев, който е студент в Tufts University в САЩ. В момента Bendi e разработено за Apple устройства, като от 30 март може да бъде сваляно безплатно от App Store. Предстои разработването и пускането му и за Android устройства, съобщава emodno.com.

Боби Ваклинов праща на грешна мацка, Кремена стряска Маги

Боби Ваклинов си спомня, че получава първия си джиесем в 9 клас. А после преживял шок в стил "грешка, грешка, обърках жената".

"Взех го от заложна къща, една тухла беше, дето й падаше батерията и трябваше да го зареждам постоянно. Веднъж пишех любовни sms-и с подчертано сексуален контекст, но вместо на любимата мацка ми в онзи момент, съм ги пращал на една съседка. Дублираха им се имената. Тя взе да ми звъни, но не вдигах. И после за моя радост дълго не съм я засичал. По едно време имаше промоция и след 21 часа разговорите бяха безплатни и по нощите си говорех надълго и нашироко с гаджето. По сегашния си апарат получих най-важното обаждане в живота ми до този момент - за присъединяването ми към "Господарите", разказва раздавачът на златни скунксове.

Ето какво си спомня "сензацията" Ненчо Балабанов. "Първият беше "Саджем" и, слава Богу, не съм губил нито един от тогава. Добре, че ги изобретиха, че не виждам как щяхме да се справим без тях в този животовъртеж". А Маги Халваджиян, диригентът на шоуто "Като две капки вода", в което се изявява този сезон Ненчо, преди време сподели най-любопитния sms, който е получавал от съпругата си Кремена: "Магърдич, прави каквото искаш с твоя живот, но ако не пуснеш Бебо, ще те съдя". Синът им Бедерос, който вече е доста добър оператор, в онзи момент работи по 16 часа X фактор. На Кремена й дожаляло и по този повод драснала съобщението.

Жана Бергендорф, която впечатлява на макс, където и да се появи и пее, споделя, че първият си телефон Siemens подарила на преподавателката си по музика, която чувства като своя майка.

Най-запомнящият се sms, който е получавала, бил "обичам те". "Веднъж си изпуснах апарата в тоалетна в Корея. Ядосах се много, тъй като си пазя нещата и нямам навик да губя вещи. В крайна сметка успях да го изсуша със сешоар и най-страхотното беше, че той проработи!", разказва тя. Но си спомня и за неприятния момент, когато се обадили да заплашват майка й, че ще разбият апартамента.

Устата изгорял с 900 лева

Иван Динев-Устата има история ала параграф 22. През 2007-а се впечатлил от много модерна за тогава нокиа със суперкамера и решил да си я купи на всяка цена. Отишъл в магазина и тъкмо да брои 1160 лева, те му казват: "Ако искате със 100 лева по-евтино, ще ви дадем номер, за да се договорите". Устата се видял с търговеца, онзи му показал апарат, който изглеждал готин отвсякъде. И имали сделка. След няколко дни обаче Устата решил, че не му трябва и го продал на брата на Софи Маринова за 900 лева, въпреки че съвсем малко го ползвал. Минала една седмица. Звъни се. Устата вдига и чува: "Обаждаме се от седмо РПУ, елате за справка. Виждаме, че в момента сте в Студентски град". Явява се той и разбира, че това са крадени апарати. Срещнал се с брата на Софка, върнал му парите и взел мобилния. Занесъл го в районното. Казал от кой човек го е купил. Но ченгетата решили, че им е достатъчно, че апаратът е върнат и не дали знак, че продължават с разследването. Когато Устата видял, че нехаят за проблема, обадил се на мъжа и настоявал да му върне парите. Онзи обаче подал жалба до същите полицаи, че рапърът го заплашва. И пазителите на реда позвънили на Устата с думите: "Не го заплашвай повече". Така аз, жертвата в случая, станах едва ли не виновен, спомня си Иван Динев. "Оттогава не си и помислям да купувам техника от нелицензирани магазини. Телевизор, лаптоп - само от сигурно място", казва Устата, който си е извлякъл поука от историята.

Объркали рапъра Енчев с адаша хирург

Енчев има много забавни истории с телефони в арсенала си. Звъни се, вдига и чува: "Честита рожба - да ви радва, много да сте щастливи", нарежда женски глас и продължава с пожеланията, а той вече е в лек шок. Има две момчета, не чака бебе. Обяснил как стоят нещата. "Ама, докторе, не сте ли вие?", объркано смутолевила дамата, която решила, че говори с пластичния хирург д-р Ангел Енчев.

Друг път, както си пътували с Румънеца, изведнъж той прекъснал разговора и казал: "Турбо Би ми звъни". И било истина. Известният рапър е кумир за Румънеца още от времето, когато беше част от "Снап". Това е и причината Енчев и Румънеца някога да се запознаят. Енчев бил накупил дискове от София, когато те били рядкост, и щом се прибрал в Добрич, го "нападнали" приятели и познати да им продаде някой и друг. Компилацията на "Снап" била от ремиксове, не го кефела и той на драго сърце я шитнал на Румънеца. И ето че мечтите се сбъдват и преди няколко години рап дуетът записа общо парче с Турбо Би.

Миналата година, след концерт в Каварна, седнали в обща компания с Тончо Токмакчиев и други колеги. Актьорът се оплакъл, че си е изгубил джиесема. Звънели на номера, никой не вдигнал. Енчев веднага пратил sms: "Върнете, черпим". След 2-3 часа получава съобщение: "Ще почерпите. Дайте 800 лева и е ваш". И като се вкарал в един екшън с фантазиите си Енчев... Звънял на Цонко Цонев да събира полицаите в града, за да организират среща с похитителя на телефона и да го закопчаят на мястото на рандевуто. Измислил да го привика на някаква бензиностанция. Говорили с мъжа по телефона, определили къде и кога. 10 минути преди това му звъннал Тончо, смеейки се, и признал, че той е спретнал целия номер с парите. Оказало се, че малко след като съобщил, че му е изгубен, той го намира, вижда sms-а и решава да влезе в роля. Пише на Енчев, преправя си гласа при разговорите. Но като видял, че нещата стават сериозни, вдигнал ръце и се предал.

Цецо Елвиса направил сефтето през 95-а

Цветелин Атанасов си спомня как купил първия мобифон през 1995-а година, броени дни преди да замине за САЩ за трети път. Не смогвал с разговорите по домашния и трябвало да урежда много организационни въпроси, дърпали го постоянно и за интервюта. И трябвало да може да реагира във всеки момент. "Беше към едно кило тежък, като го сложех на кръста, ми падаха гащите. С антената можех риба да ловя. Разкарвах се с ладата, петица, на баща ми и говорех по телефона - голям гъзар. Хората се обръщаха след мен все едно съм някакъв безумен иноватор", разказва с приятна самоирония Цецо Елвиса. Но колкото и да са удобни мобилните телефони, толкова са и коварни - всеки може да те открие много лесно по тях. Преди време жена му Мариела неволно му изкарала акъла. Прибира се той, вижда че нея и дъщеричката им Виктория ги няма вкъщи, звъни им настойчиво 4-5 пъти, но те не вдигат. Започва да се побърква от притеснение. На всичкото отгоре получава sms от Мариела: "Шофирам, не мога да отговоря". Съвсем се панирал и се чудел какво да прави, защото тя няма книжка и никога не е карала кола. Прибрали се най-сетне двете му момичета и той от вратата ги посрещнал припряно: "Къде шофираш ти?!". Мариела се стъписала и обяснила, че не е пращала никакви съобщения. Отговорът бил един от шаблоните на телефона й. Сега мобилният на Цецо най-често е притежание на почти 3-годишната Виктория. Взима го и докато се разхожда по улиците, води разговори с уж реални лица така разпалено, че хората се обръщат да я гледат.

Сега телефонът на Цецо му звъни с най-новата версия на "Рокът на затворниците", а след това гласът на Краля казва: "Сега съм зает, оставете съобщение, после ще ви повозя с розовия си кадилак".

Исак Гозес: В автобуса ме взеха за мутра

Сигурно е било в началото на 1993 година. Точно тогава за първи път чух странната абревиатура GSM. Като човек твърде безразличен към авангардните технологии, едва ли съм се развълнувал толкова много от тези три букви. Може пък и да съм си казал, че е налице поредната екстравагантност на човечеството - излишно откритие за преситени хора, лукс, до който никога няма да се докосна.

Много скоро обаче леденият полъх на заповедта за уволнение ме пролази - и то точно заради мобилните телефони. В качеството си на редактор в "Стандарт" ми попадна простовата невинна дописка, промъкнала се от някоя световна агенция. В няколко реда се съобщаваше какво зло за хомо сапиенс са мобилните телефони, микровълновите печки, солариумите и ред други малко познати електронни джаджи - причинявали главоболие на ползвателите им.
Краткото безлично писание като в калъп лепна в празното каре на една от страниците.

На другия ден погледите на началниците бълваха огън и жупел. И всички гледаха мен. Притесних се, смалих се и започнах да гадая мотивите за злото, което ме връхлита. Не ме оставиха много да се чудя. Причината била онази дописка. Оказа се, че тогавашните издатели на "Стандарт" всеки момент ще пуснат първите в България GSM апарати. Логично това историческо събитие бе предшествано от масирана и скъпа рекламна кампания по всички родни медии. И в този решителен момент точно техният вестник си позволява волността да твърди, че продуктът, за чието внедрявяне са работили с години, е вреден. Веднага се убедих, че казаното в дописката отговаря на истината. Не бях виждал мобилен апарат, но главата вече ме болеше до пръсване. Успях само да кажа: Още утре ще напиша голям материал във възхвала на новия телефон. Утре вече може да те няма, отвърнаха ми, но явно съдбата беше решила друго, след като оттогава минаха 22 години и още съм тук.

В онези години на всички журналисти в редакцията раздадоха мобилни телефони. Имаха размера на средно голяма ютия. Тогава подобно чудо си позволяваха само мутрите от висок ранг. Те вървяха в комплект с пистолетите и бухалките им. И представете си омразнити погледи, които ме простреляха, когото в претъпкания, изнервен и мръсен автобус номер 213 за "Младост" изведнъж се разнесе песента на моя мобилен апарат. Какъв ли е този тип - навярно си помислиха изтерзаните пътниците - който да е хем богат, хем толкова смотан, че да се вози в рейс. Нямаше как да им обясня. Слязох на първата спирка и това бе най-умното, което можех да направя.