Доматите станаха гръцки, след като допреди седмица бяха изцяло български |
Български зеленчуци все пак се намират на българските зеленчукови пазари, но това не са масово търсените домати и краставици, които на 90 % са внос я от Турция, я от Гърция. Нашенски са само марулите/и то не всички/, пресния лук, чесъна и най-вече репичките, които се произвеждат масово в Благоевградско. Всичко останало не е и не може да е родно производство.
Истината лъсна през последните два дни, когато масово на сергиите на хасковския зеленчуков пазар цъфнаха табелки „гръцко“ и „турско“, след като само допреди седмица всичко бе „българско“. Стартиралите проверки на Българската агенция по безопасност на храните/БАБХ/ разконспирира фалшивите производители, които се оказаха най-обикновени прекупвачи от чужбина. Нямаше и как да е иначе, след като най-ранното родно производство е най-много на две седмици и то в оранжериен вариант. И то още не е навлязло масово на местните зеленчукови пазари. Важи главно за доматите и краставиците. Всичко купено като „българско“ през март, е фалшиво.
Местните производители/истинските/ са бесни, понеже се бъхтят здраво да изкарат вкусна и екологична продукция, а накрая ги цакат с вносна, представена като българска. Понеже не е обичайна практика да се нагризва домат и краставица на пазара, истината лъсва чак вкъщи - салатата има търговски вид, но на вкус е като гума. Проблемът е, че е купена като българска, и при следващата си визита на сергиите на клиента няма да му направи впечатление табелката „българско“. Една от причините прекупвачите да предпочитат чуждото е ниската цена. Масовото пазарене в южните ни съседки е за домати второ качество, които след пресортиране се предлагат по нашенските пазари като първо и на близки на българските домати цени. Но все пак по-ниски. Зареждащите от борсите ги предпочитат, защото клиентите им искат евтино, а всъщност тъкмо то им осигурява най-голяма печалба. „Кило домати в Гърция ми излиза под лев. Ако ги пусна тук на 2, ще се избият да ги вземат. А само за българският розов домат ми искат 2 лв на едро, аз на колко да го пусна на клиентите“, обясни дългогодишен пазарджия от Хасково, който по обясними причини нито искаше да го снимат, нито да го цитират.
Все пак пролетната салата е почти изцяло местно производство. 80 % от марулята е нашенска, почти на 100 % лука и чесъна, по данните на българската Комисия по стоковите борси и тържища. За репичките не е много сигурно, защото родната продукция доскоро заминаваше за Румъния буквално с тирове. Там се изкупувала по 25 евроцента за връзка (?!) което е феноменална цена. Дори и настоящата от 10-12 евроцента пак е като манна небесна за родния производител, който продава в северната ни съседка, а на нашенския пазар предлага закупена репичка от Гърция, която е по 5 евроцента връзката.
Просто пазарна икономика.
Г. Христов