Развалянето на сделки, застрашаващи националната сигурност, продължава да е сред актуалните теми на всекидневниците.

„Горанов приема с резерви да разваля сделки
"Изразих резерви за предложението министърът на финансите да разваля сделки. Доколко подобен текст ще може да контролира временни обществени отношения, при положение че сме страна членка на ЕС, а това предвижда свободно движение на стоки, капитали и хора. Подобна мярка не може да изпълни ролята, която обществото й възлага", каза вчера финансовият министър Владислав Горанов...
"Но ако това е решението на НС, ще положа всички усилия да го прилагам. Не бягам от отговорност", заключи той. По-рано премиерът Бойко Борисов каза, че нямало инструмент да се спират сделки като тази за 1 евро на Цветан Василев. "Събрах експерти да ми обяснят какво се случва със сделките за 1 евро. Те ми викат: "Ми, ми, ми." Затова ще се даде правомощие на финансовия министър", отсече Борисов." - в. „Труд".

"Ако се възложи на финансовия министър да разваля сделки от търговския оборот с неясна подсъдност и предмет, подобен текст ще бъде неработещ". Това заяви Владислав Горанов след края на първата дискусия от кампанията „Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
По думите му все още остана неясно как финансовият министър ще разваля сделки, които са извън юрисдикцията на Република България, какви ще са правните последствия от евентуални действия на министъра на финансите, възползвайки се евентуално от дадени му нови права. "Със сигурност ако това е решението на Народното събрание по целесъобразност, ще положа всички усилия да го прилагам". Според него обаче обществените отношения от края на 90-е години, когато главният прокурор е развалял търговски сделки на територията на България с подсъдност от български съдилища, са се променили.
Горанов допълни, че и сега е отговорен за това да защитава процесуално държавата при всички спорове срещу нея. "Не  случайно към министъра на финансите съществуват звена като дирекция „Съдебна защита". Отдавна по ГПК министърът на финансите е този, който защитава държавата при финансови претенции към нея", обясни той." - в. „Стандарт".

По думите му големите проблеми, възникнали от кражбите в КТБ, са заредили обществото с огромни очаквания, че държавата ще възстанови максимално бързо справедливостта и всичко откраднато ще се върне на хората. "Ще направим всичко възможно, но тази мярка едва ли ще даде очаквания от хората резултат. Не бягам от отговорност", каза още Владислав Горанов..." - в. „Дневник".

„Сагата със злополучните промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които дават право на главния прокурор да атакува търговски сделки при увреден интерес на държавата, е на път да приключи безславно. ГЕРБ няма да оттегли законопроекта си, но ще отложи окончателното му гласуване след Великден, обясни пред "Сега" шефът на правната комисия Данаил Кирилов. Тогава ще бъде обсъден и внесеният преди ден от Реформаторския блок проект, с който извънредните правомощия на главния прокурор се прехвърлят към министъра на финансите. От мнозинството предположиха, че проектът на ГЕРБ ще бъде отхвърлен в залата, но същата се очертава и съдбата на проекта на РБ, тъй като след главния прокурор Сотир Цацаров и финансовият министър Владислав Горанов обяви, че не иска извънредните правомощия.
"Как министърът на финансите ще разваля сделки, които са извън юрисдикцията на България? Какви ще са правните последствия от евентуални действия на министъра на финансите?", попита Горанов, като изтъкна, че и подсъдността, и предметът на подобно оспорване са неясни. Повод за внасянето на извънредно законодателство бяха именно сделки, сключени извън България - за продажбата на дяловете на Цветан Василев в БТК и още 5 дружества. Горанов изтъкна, че в ГПК има текстове, които натоварват финансовото министерство да представлява държавата в съдебни спорове, при които има отправени финансови претенции към България.
"Ако от ГЕРБ решат да си оттеглят законопроекта, ще решат от раз проблемите и на Цацаров, и на Горанов", каза вчера пред "Сега" Димитър Делчев от РБ. От РБ признаха, че са внесли поправки на поправките на ГЕРБ, само за да парират евентуалното приемане на герберския проект...
В разпоредбите, предлагани от РБ, навсякъде "прокурор" се заменя с "финансов министър". Те дават възможност на министъра да встъпи като страна по дело само ако се установи, че държавата или общината не са защитили интересите си. Предвижда се да бъде отстранен от процеса, ако се докаже, че не защитава държавния интерес. Вместо досегашния текст, че прокурорът "може" да встъпва по делото, се записва, че министърът "може да пожелае" да го направи..." - в. „Сега".

Вестниците в сряда цитират и коментара на премиера Бойко Борисов за възможностите   за развитие на аграрния сектор.

„Бойко Борисов: Арабите искат български агнета, както ние - немски мерцедеси...
Борисов припомни своя среща с представители от Катар, които искала родни агнета, прясно заклани и охладени. Казали му: „Колкото агнета ми произведете, толкова ще ви ги изкупим".
"Богатите араби искат българско агнешко, както ние искаме немски мерцедеси, но няма - не се произвежда. Едва 700-800 хиляди", каза още Бойко Борисов.
Премиерът разказа и още една случка - как ходил в белоградчишко село и заварил 30-ина мъже в кръчмата, "на ракийка и сланинка". Попитал ги "Наборе, какво правите бе, защо не пасете?", а те му отвърнали: „Не ни карай да работим, а малко вдигни пенсиите".
Той посочи, че ако се обедини бизнесът и се направи голямо предприятие, Българската банка за развитие може да е гарант. "Това е огромна възможност за държавата, за хранително-вкусовата промишленост. Знаете, че яйцата, които са от еко-кокошки са 5 пъти по-скъпи", добави Борисов..." - в. „Преса".

"Много бизнес се перчи и бие в гърдите, че са бизнесмени. Какъв бизнесмен си, като чакаш само на обществени поръчки?! Бизнесмен е този, който произвежда, вдига износа, отива в чужбина", заяви премиерът Бойко Борисов по време на Първата национална дискусия от кампанията „Да! На българската икономика".
"2,7 млрд. лв. сме изсипали във Фонд „Земеделие", в българските земеделски производители от началото на годината. Ако това не е помощ, не знам какво биха приели за помощ. Отворили сме програмата за селските райони на наш риск. Хубаво е, че Брюксел ни вярва. Веднъж имах глупостта да споделя публично, че не би трябвало да има безработни в прекрасните земеделски райони с прекрасни пасища планински къде би могло да се произвежда най-доброто мляко, месо и всичко останало - 100% екологично чисто. От 25 години България няма химическа промишленост, земята и природата се изчистиха, възможно най-скъпото, което може да се продава в Европа, може да се произвежда в България..." - в. „Сега".

Темата за КТБ и положението на банковата система също не слиза от страниците на всекидневниците.

„Разширяване обхвата на институциите и то на определени, които съблюдават финансовата и икономическа стабилност на държавата. Това е едно от предложенията, заради които от Временната анкетна комисия за казуса КТБ в парламента са поискали анализ на нормативната база. Това стана ясно днес след като в продължение на четири часа и половина членовете на тази комисия обсъждаха на закрито заседание факти и не само по отношение на КТБ, както и за финансовата стабилност у нас.
Председателката на Временната анкетна комисия Десислава Атанасова не пожела да конкретизира за какво точно става дума заради конфиденциалността на информацията...  
Атанасова заяви, че от комисията са поискали още информация по отношение на инспекциите на място в КТБ. Тя заяви, че ще бъде изслушан на следващото заседание на комисията директорът на дирекция "Противодействие на измамите във финансовия сектор" към ДАНС.
Днес бе изслушан председателят на ДАНС Димитър Георгиев, както и подуправителят на КТБ Цветан Гунев. Представители на комисията за надзор над независимите финансови одитори пък ще бъдат изслушани на следващото заседание." - в. „Стандарт".

„Комисията за КТБ ще бъде готова с публичен доклад след 3 месеца
Всички изводи от доклада на комисията ще бъдат публични и ще са готови след 3 месеца. Необходима ни е още информация, която сме поискали от БНБ. Има нужда от още данни за инспекциите на място в КТБ. Това съобщи пред журналисти председателят на временната комисия за КТБ Десислава Атанасова, след близо 4-часовото заседание на комисията, предаде БГНЕС.
От думите на Атанасова стана ясно, че членовете на комисията са формулирали някои въпроси към ДАНС в лицето на председателя й Димитър Георгиев и към директора на Дирекция "Финансово разузнаване" към службата.
Представителите на ДАНС са поканени и на следващото заседание на комисията, за да дадат отговори на информация, която членовете на временната комисия за КТБ са поискали от тях.
"Поставихме въпроси, които ще изяснят начина, по който се е събирала, обобщавала и анализирала информация в ДАНС през периода 2009-2014 г. Поискали сме и анализ на нормативната база, така че предложенията ни към парламента, когато комисията приключи работа, да бъдат формулирани с оглед на разширяване на обхвата на определени институции, които наблюдават финансовата и икономическа стабилност на държавата, а и по отношение на контрола", заяви Атанасова..." - в. „24 часа".

„Обвиниха бивш подуправител на БНБ в престъпление по служба по казуса КТБ
Софийската градска прокуратура привлече като обвиняем Румен Симеонов, бивш подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" при БНБ за престъпление по служба. Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата, цитирани от "Фокус".
Той е бил избран с мандат шест години с решение от 22.03.2007 г. на 40-то Народно събрание.
Румен Симеонов е обвинен в това, че в периода 29.02.2010 г. - 15.06.2013 г., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Правилника за функциите и отговорностите на структурните звена и за компетентностите на ръководните длъжностни лица в БНБ.
В качеството си на подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" при БНБ е имал задължения да организира, ръководи и отговаря за дейността на управление "Банков надзор" при БНБ, упражнявайки надзорни правомощия, включително да прилага самостоятелно и независимо предвидените в закона мерки за въздействие, както и да издава индивидуални административни актове по Закона за кредитните институции, наказателни постановления и заповеди, които не е изпълнил в инкриминирания период..." - в. „Труд".

„В края на март заместник-главният прокурор Борислав Сарафов обяви, че ще има още обвиняеми по казуса. Междувременно пък мажоритарният собственик на банката Цветан Василев обяви, че ще съди България в Страсбург за съсипването на банката...
Според прокуратурата Симеонов не е изпълнил задълженията си на ръководител на банковия надзор.
"В Доклад на Надзорната  инспекция на БНБ от 29 февруари 2010 г. са констатирани  множество  нарушения  в дейността на  "Корпоративна търговска банка"АД, създаващи опасност от застрашаване финансовите интереси на вложителите.  Въпреки, че е бил уведомен за това по надлежния ред, Симеонов не е приложил предвидените в закона надзорни мерки", посочват от прокуратурата.
Тя заключава и че това престъпление "е извършено с цел да се набави облага за акционерите на "Корпоративна търговска банка" АД."
Бездействието на обвиняемия Симеонов е предпоставка за настъпване на немаловажни вредни последици, изразяващи се в застрашаване на   финансовите  интереси на държавата, допълват от обвинението.
На Симеонов е наложена мярка за неотклонение "Подписка".
От прокуратурата припомнят, че за същото престъпление към наказателна отговорност е привлечен и Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" от юни 2013 г..." - в. „Дневник".

Всекидневниците публикуват и данни за „профила" на българския престъпник, и статистически данни за престъпността.

„Българският престъпник - между 17 и 30 г., неграмотен и безработен
Осъждан и безработен млад мъж между 17 и 30 г. Това е профилът на българския престъпник, става ясно от отчета на полицията за 2014 г. Повечето от извършителите на престъпления са неграмотни, а ако имат някакво образование, то е начално, основно или средно. Почти няма бандити с висше образование, съобщи Дарик.
Общият брой на българите, извършили престъпление през 2014 г., е 39 915, а на тези от малцинствата - 9732. Неспазващите закона чужденци пък са 1910. Жените престъпници са 6031..." - в. „Сега".

„БГ бандитът: между 17 и 30 години, неграмотен, безработен, осъждан...
МВР е разкрило 63% от всички убийства в страната за 2014 г. Общият брой на умишлените убийства за миналата година е 112. 46 са осуетените опити за убийство, а 70 убийства са разкрити от властите. Общият брой на установените убийци е 109.
Престъпленията през 2014 г. са по-малко в сравнение с предходната - 114 004 срещу 122 080. Средната им разкриваемост е 37,6%. Най-много са кражбите - 69 487.
Според статистиката на престъпността София е най-опасният град. Там са регистрирани 26 540 престъпления против личността с разкриваемост от едва 33%." - в. „24 часа".