При мъжете уменията значат повече от дипломите в търсенето на работа, докато за жените образователните постижения са по-важни.
Това сочи извод от национално представително панелно проучване за България - Bulgarian Longitudinal Inclusive Society Survey (BLISS), направено от екип от експерти на Световната банка в партньорство с Институт "Отворено общество", съобщи БТА.
Основният въпрос на изследването е какви умения имат значение на пазара на труда в България -когнитивните или социално-емоционалните.
И двата типа умения са решаващи за намирането на работа, са установили експертите, но в частност хората с по-големи познавателни умения имат по-голяма шанс да бъдат наети, независимо от образованието им.
Хората с по-добри социално-емоционални умения, свързани с поемане на отговорност и изпълнение на тежки задачи, по-лесно си намират работа, установява проучването.
"Според данните в него в средата на периода 2010-2050 г., най-голямата възрастова група в България ще са хората между 50 и 52 г.", каза Виктория Левин от Световната банка.
Страната ни ще изпита и най-резкия спад в броя на населението в трудоспособна възраст - за същия четиридесетгодишен период се очаква страната ни да загуби 30 на сто от населението поради ниската раждаемост и миграцията.
Данните от проучването показват, че съчетанието от умения се променя през живота на хората, като по-възрастните показват по-ниски познавателни умения, но по-високи социално-емоционални, които имат отношение към социализирането.
Според психолозите, 80 на сто от българите смятат, че събитията в живота им са предопределени и не зависят от тях, и едва 20 процента вярват, че с повече усилия и учене през целия живот могат да променят към по-добро професионалния си път.
Левин определи като изненадващо заключението на изследването, че мъжете с по-добри умения за общуване е по-малко вероятно да си намерят работа, но обвърза това, че те придобиват такива умения на по-късна възраст.
Друг малко неочакван извод за нагласите на пазара на труда в България е, че жените с "подлежащ на развитие начин на мислене" е по-малко вероятно да бъдат наети на работа, отколкото тези, които по-трудно се променят.
"Образователното равнище на работниците се поставя на едно от най-важните места сред основанията за загриженост на българските работодатели, като тази загриженост е особено сериозна в ИТ сектора и някои подсектори на производството", посочи Левин.
България обаче има най-високо ниво на функционална неграмотност по математика в Европа - повече от 30% от петнайсетгодишните имат два пъти по ниска функционална грамотност по математика от средноевропейската (според PISA). Образователната система в България се характеризира с неравенство, смятат експертите от Световната банка.
Повече от половината от децата на 15 г. от професионалните училища са функционално неграмотни, сочи още проучването.
За формиране на социално -емоционалните умения, най-чувствителният период е ранното детство, отчетоха от Световната банка. Затова и експертите препоръчват повече програми за ранно развитие.
"За 23% от работодателите в България компетентностите на работното място и т.нар. меки умения са причина да не си попълват свободните работни места", отбеляза Левин.
Очакван извод от изследването е, че и познавателните, и социално-емоционалните умения, са по-високи сред хората с по-високо образование, коментираха експертите.
Оценката на познавателните умения включва памет - краткосрочно възстановяване по памет на прогресивно нарастващи поредици от числа, като се започне от две и се достигне до девет числа; семантика - разпознаване на синоними, антоними, идиоми, сложни структури на изречението; четене с разбиране; разбиране на таблици и графики; математическа грамотност.
В оценката на социално-емоционалните умения се включва стил на работа и учене, добросъвестност, откритост на възприятието, издържливост, стремеж към постижения, способност за вземане на решения.
Едва 7% от българите в трудоспособна възраст участват в програми за повишаване на квалификацията, предаде БНР.
Според зам.-социалния министър Гълъб Донев има дисбаланс между търсенето и предлагането на работна сила. Той посочи, че от 2016 г. Министерството на труда и социалната политика ще работи съвместно със социалните партньори за създаването на модели за ключови сектори на пазара на труда.
Основният въпрос на изследването е какви умения имат значение на пазара на труда в България -когнитивните или социално-емоционалните.
И двата типа умения са решаващи за намирането на работа, са установили експертите, но в частност хората с по-големи познавателни умения имат по-голяма шанс да бъдат наети, независимо от образованието им.
Хората с по-добри социално-емоционални умения, свързани с поемане на отговорност и изпълнение на тежки задачи, по-лесно си намират работа, установява проучването.
"Според данните в него в средата на периода 2010-2050 г., най-голямата възрастова група в България ще са хората между 50 и 52 г.", каза Виктория Левин от Световната банка.
Страната ни ще изпита и най-резкия спад в броя на населението в трудоспособна възраст - за същия четиридесетгодишен период се очаква страната ни да загуби 30 на сто от населението поради ниската раждаемост и миграцията.
Данните от проучването показват, че съчетанието от умения се променя през живота на хората, като по-възрастните показват по-ниски познавателни умения, но по-високи социално-емоционални, които имат отношение към социализирането.
Според психолозите, 80 на сто от българите смятат, че събитията в живота им са предопределени и не зависят от тях, и едва 20 процента вярват, че с повече усилия и учене през целия живот могат да променят към по-добро професионалния си път.
Левин определи като изненадващо заключението на изследването, че мъжете с по-добри умения за общуване е по-малко вероятно да си намерят работа, но обвърза това, че те придобиват такива умения на по-късна възраст.
Друг малко неочакван извод за нагласите на пазара на труда в България е, че жените с "подлежащ на развитие начин на мислене" е по-малко вероятно да бъдат наети на работа, отколкото тези, които по-трудно се променят.
"Образователното равнище на работниците се поставя на едно от най-важните места сред основанията за загриженост на българските работодатели, като тази загриженост е особено сериозна в ИТ сектора и някои подсектори на производството", посочи Левин.
България обаче има най-високо ниво на функционална неграмотност по математика в Европа - повече от 30% от петнайсетгодишните имат два пъти по ниска функционална грамотност по математика от средноевропейската (според PISA). Образователната система в България се характеризира с неравенство, смятат експертите от Световната банка.
Повече от половината от децата на 15 г. от професионалните училища са функционално неграмотни, сочи още проучването.
За формиране на социално -емоционалните умения, най-чувствителният период е ранното детство, отчетоха от Световната банка. Затова и експертите препоръчват повече програми за ранно развитие.
"За 23% от работодателите в България компетентностите на работното място и т.нар. меки умения са причина да не си попълват свободните работни места", отбеляза Левин.
Очакван извод от изследването е, че и познавателните, и социално-емоционалните умения, са по-високи сред хората с по-високо образование, коментираха експертите.
Оценката на познавателните умения включва памет - краткосрочно възстановяване по памет на прогресивно нарастващи поредици от числа, като се започне от две и се достигне до девет числа; семантика - разпознаване на синоними, антоними, идиоми, сложни структури на изречението; четене с разбиране; разбиране на таблици и графики; математическа грамотност.
В оценката на социално-емоционалните умения се включва стил на работа и учене, добросъвестност, откритост на възприятието, издържливост, стремеж към постижения, способност за вземане на решения.
Едва 7% от българите в трудоспособна възраст участват в програми за повишаване на квалификацията, предаде БНР.
Според зам.-социалния министър Гълъб Донев има дисбаланс между търсенето и предлагането на работна сила. Той посочи, че от 2016 г. Министерството на труда и социалната политика ще работи съвместно със социалните партньори за създаването на модели за ключови сектори на пазара на труда.
