Започвам тази рубрика, защото от дълго време навсякъде по света битуват различни теории за отглеждането на децата, коя от коя по-обстойна, по-организирана и по-мотивирана във връзка с актуалното разбиране на съответното общество. Оказва се обаче, че много малко от тези схеми се оглеждат в истинските нужди на децата. В тях малките същества са обект, а не субект на изследването. Всеки иска да прави нещо с тях, да ги прави някакви, да им казва какво да правят, но не и да поиска да разбере кое и защо е присъщо на самите деца.

В най–добрия случай представата за разбиране в тези теории е: те децата са си така, но ние ще ги променим и ще ги научим да са като нас.

А защо?

Дали пък не е по-добре да ги разберем, придружим в израстването им, да им дадем инструменти за справяне с проблемите, без да ги пречупваме, превръщаме, наказваме с поведението си на висшестоящи, на които те трябва да се подчинят безропотно и да имитират след време.

Наскоро попаднах на две български поговорки, които ме накараха да започна този разговор, който няма да е кратък, нито лесен. „Научи го да мълчи, то само ще се научи да говори“ и „Дървото се превива, догдето е младо“. Сега за миг забравете всичко, на което са ви учили и са ви втълпявали от дете и прочетете тези две изречения, но си представете, че някой ви ги казва на вас. Е, как се почувствахте? Обидени, засегнати, унизени...

Винаги сме третирали децата като по-различни от нас същества, а те не са. Имат същите желания, същите мисли, макар и по-скромни, същата сетивност. Защо едно дете трябва да мълчи, ако на един възрастен не би му харесало да го прави. Защо едно дете трябва да бъде пречупено, ако един възрастен би попаднал в психиатрия с депресия, ако някой ежедневно се опитва да го пречупва. Защо едно дете трябва да иска да спи само, като ние цял живот се стремим да намерим някой да ни гушне. Защо едно дете трябва да иска да яде нещо смачкано с неясен цвят, а ние искаме да ядем храна от висшата кухня. Защо едно дете ще иска да играе на каквото ние му казваме и по начина, по който ние му казваме, ако на нас не ни харесва някой да определя интересите и хобитата ни. Защо, когато проявяваме жестове на любов към него, това задължително ще го разглези, а на нас ни е толкова приятно някой да ни обича и да ни го показва. Защо то трябва да споделя всичките си вещи с непознатите деца в парка, а ние не бихме си и помислили да дадем нещо свое на някой непознат. Защо да е лошо майка му да го гушка. Защо... Защо... Защо...

Всички тези въпроси имат своите отговори. И всеки един родител би нарушил всички правила, които му се налагат от какви ли не теории, стига да не е подложен на обществен натиск през цялото време.

„Децата идват без инструкции“ гласи друга поговорка.

Да, така е. И така и трябва да бъде. Трябва да се научим обратно да се доверяваме повече на инстинктите си, които не са нещо магично, а резултат от милиони години еволюция, позволила ни да оцелеем досега. Тази рубрика ще има точно тази цел.

Да разреши на родителите отново без страх да прекрачат всички странни правила от дебелите книги за отглеждане на деца.

Да им даде пълното право да се чувстват спокойни и щастливи с всичко, което правят за децата си.

Очаквайте в следващите издания теми като:

Как кърменето може да бъде лесно, безболезнено и приятно;
Защо децата не искат да стоят в количките;
Разглезват ли се децата ако спят до родителите си;
Захранване водено от бебето;
Вредно ли е нощното кърмене;
Има ли детско безсъние...

И много други.

Жанета Матанова