Сблъсъкът на гигантите Юпитер и Сатурн в ранните дни на слънчевата система може да е осигурило строителен материал подобен на Меркурий за бебето Земя, осигурявайки на планетата елементите необходими да загреят течното и метално ядро, сочи ново изследване.
Изследването, което се основава на компютърен модел разрешава две стари мистерии: защо на планетата има изобиле от елементите самарий и неодим, в сравнение с меторитите, за които се вярва, че са строителните блокове на земята и как металното ядро на земята остава достатъчно горещо през вековете, за да поддържа процеса на конвекция, който генерира защитното магнитно поле на планетата.
На изследователите от Университета в Окфорд Анке Уолърс и Бърнърд Ууд им хрумнала идеята да вградят богато на сяра тяло, наподояващо Меркурий в земна формация, като част от компютърна симулация, правейки връзка с предишни изследвания на техни колеги касаещи редки елементи,в това число самарий и неодим до сулфиди. Несъответсващите елементи между Земята и метеоритите.
Компютърният модел показал, че удрящото се тяло би трябвало да е с размер от 20 до 40% от размера на земята, за да предизвика химическа смесица. Сблъсъкът може да се е състоял, когато земята още се е формирала, а е възможно и обект с размера на Марс наречен Тея да е ударил земята и да е довел до формирането на луната.
"При тези обстоятелства, подобни на Меркурии тела, може да са се разпръснали навън и навътре. Това означава, че в ранните си стадии Земята е наподобявала Меркурий или, че случила се много по-късно колизия с подобно на Меркурий тяло е формирало луната", пише Ууд
Експериментът цели да проследи пътя на редките земни елементи, при който те се окисляват от желязо до железен сулфид и силикати. Той също обяснява и как богатото на сяра ядро ще отдели достатъчно радиоактивен уран и други елементи, които да задвижат земното динамо, водовъртежът от течно желязо, което осиурява магнитния щит на планетата.
Геохимикът Ричард Карлсън, казва, че една от силните страни на съвременната геохимия е, че предоставя достатъчно прецизна информация за изобилието на почти всички елементи от периодичната таблица поне във външните земни слоеве.
"Ако формирането на ядрото при условията проучвани от Уолърс и Ууд може да пресъздаде пълния модел на изобилие на елементите в силикатната Земя, това още повече ще подкрепи модела", казва Карлсън.