Успехът на една реформа си личи по здравните показатели. Една реформа няма по какъв друг начин да се измери. Всички негативни здравни тенденции са счупени в периода 1998 – 2000г. Това говори само едно – здравната реформа проведена в този период е успешна". Това каза д-р Илко Семерджиев по време на лекция пред професори, студенти, представители на бизнеса и здравните среди в УНСС днес на тема „Здравни, финансово – икономически и управленски аспекти на българското здравеопазване".
От 30-годишния анализ на здравни, финансово – икономически и управленски показатели за системата за здравеопазване става ясно, че рязкото подобряване на индекса на човешкото развитие на ООН в България започва от 1998 г.
„Опитите да се спекулира с носталгията по безплатното здравеопазване трябва да бъдат пресичани с истината за здравните показатели на България през 80-те години, а те са кошмарни" , каза още Семерджиев. Най-ярък пример са именно показатели за майчино и детско здравеопазване, чието устойчиво подобряване започва едва след 1999 г.
Политическите решения имат пряко отражение върху здравните индикатори и това се вижда най-ярко в един период от няколко години, подчерта бившия здравен министър. Той прогнозира, че предлаганите промени в Закона за лечебните заведения, с който се закриват диспансерите и тяхната дейност се прехвърля към многопрофилните болници за активно лечение, ще внесат сериозни трусове в лечението на специфичните заболявания. Заболяванията, с чието лечение към момента се занимават диспансерите в повечето случаи са хронични и изискват друг подход.
Като пример за друго управленско решение, което ще доведе до трагични резултати в здравните индикатори на страната, Семерджиев даде решението на здравното министерство за изваждането на два препарата от позитивния лекарствен списък. Диабетът засяга над 350 000 българи и е социално-значимо заболяване, чиято отрицателна тенденция е счупена през 1998г., а за съжаление, положителните данни за разпространението и лечението на заболяването са счупени обратно след 2005 г.
Анализът показва, че най-много проблеми със здравето в следствие на злоупотреба с алкохол и цигари, българите са имали в периода 1994 – 1996 г.
Като един от индикаторите, чието влошаване говори за сериозни системни проблеми, д-р Илко Семерджиев определи намаляването на аутопсиите като процент от всички смъртни случаи. Намаляването на този процент след 2002 г. до изключително ниски нива днес влияе пряко върху качеството на медицинските услуги, намалява качеството на диагностика и създава предпоставка за натрупване на здравна статистика, която не е подкрепена с доказателства.
Когато някой ви казва, че в здравеопазването няма пари, не му вярвайте, каза още д-р Семерджиев. Ръстът за последните десет години на разходите за здравеопазване е двоен - от 1,698 млрд. лв. през 2003 г. до 3,618 млрд лв. за 2015 г. Разходите за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специални медицински нужди заплащани от НЗОК бележат почти 100% ръст от 325 млн. през 2009 г. до 644 млн. през 2014 г. Разходите за болнична помощ заплащани от НЗОК също скачат с 90% за 5 г. – от 975 млн. лв. до 1, 684 млрд. лв. При подобрени здравни показатели и нарастваща емиграция, увеличаването на броят на хоспитализациите и почти двойното увеличаване на разходите, говори за злоупотреби. В България няма криза, има ужасяващо лошо управление, заключи д-р Семерджиев.
Друг пример за убийствено управленско и политическо решение, който посочи лидерът на Коалиция „Десните" и министър на здравеопазването в правителството на ОДС, е този със спряната приватизация в здравеопазването. Решението да се блокират текстовете за приватизация на лечебни заведения в закона доведе до развитието на паралелна мрежа от частни лечебни заведения. Инвеститорите в здравеопазването обикновено са лекари и за последните 15 години у нас са инвестирани над 5 млрд лв. в частни лечебни заведения. Вместо този ресурс да се получи от държавата още преди години, днес държавата има повече болници и се задъхва като собственик на лечебни заведения, за които отделя годишен инвестиционен ресурс от едва под 5 млн. лв.
Сравнителните данни на цените, които НЗОК заплаща за първите 12 лекарства по стойност, показаха, че в България повечето от тях се заплащат на цени по-високи отколкото във Великобритания. Това бившия министър коментира така: „Тези аномалии показват, че регулативните органи у нас не просто са спали, те са се анихилирали – източването на държавен и обществен ресурс през лекарства е достигнало нечувани размери".
Лошото управление е най-големия проблем в здравната система – може да имате Мерцедес, но ако сте лош шофьор ще свършите в канавката, заключи Семерджиев.
Д-р Илко Семерджиев коментира предлаганите промени в здравноосигурителното законодателство от сегашния министър д-р Петър Москов като лобистки в полза на застрахователната индустрия, фрагментарни и в ущърб на пациентите.