През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида  на хълма Цицернакаберд над река Храздан е издигнат обелиск, който символизира прераждането на арменците.

В годините 1915 - 1918 г., по времето на насилествена депортация на арменците от техните изконни земи на територията на Османската империя, умират повече от 1.5 милиона души - повечето от които жени, възрастни хора и деца. Много държави по света тогава се обявяват против политиката на тогавашното Младотурско правителство, но безуспешно. Поведението на османските власти е определено от света като "престъпление срещу човечеството". На 24 април, всяка година, милионите арменци по цял свят отдават почит на стотиците хиляди загинали свои предци. Много страни в Европа и Америка официално са признали Геноцида над арменците, но и многосе въздържат да го направят заради желанието си да поддържат добри отношения с Турция. Самата Турция не желае да признае геноцида, отричайки историческия факт, което пречи на нормализирането на отношенията й с Армения, която е неин съсед.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.

Група юристи от САЩ се опитват да намерят справедливо решение на направените застраховки "Живот" от арменци, живели в Отоманската империя и Турция в периода 1880 - 1930 г. Няколко американски и френски застрахователни дружества, вследствие на заведените дела срещу тях, вече изплатиха или са в процес на изплащане на компенсации на притежателите на такива застраховки или на техните наследници. Тези застраховки, Турция е искала да ги вземе след избиване на арменците, но не ги е получила. Днес те се връщат на правоимащите - законните наследници на избитите арменци. Процесът на възстановяване на арменските застраховки, направени депозити и заграбено имущество е в успешен ход, въпреки оказваното и днес турско противодействие.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния , в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим.

В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.

В Турция лауреата на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: "Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.", а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

В България

През 2006 г. партия "Атака" внася за гласуване в 40 Народно събрание проекторешение за признаване Арменския геноцид, но предложението е отхвърлено.

През 2008 г., след като българският парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, Общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида. Сред тях са Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Тези решения на местната власт в Република България представляват проява на националния ѝ суверинитет, но въпреки това срещат враждебни актове от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения. 

Процесът по официалното признаване у нас започна с гласуваните декларации от общинските съвети в градовете Пловдив, Русе, Бургас, Варна и Силистра, които признаха за геноцид масовите убийства на арменци, някои от които го сториха още при кабинета на тройната коалиция и - въпреки острите реакции на ДПС и на турското консулство у нас. Общинският съвет на Ямбол, изтъквайки икономически причини, се отмята от приетата декларация, съгласно Решение по т. 26 на 15-то редовно заседание на Общински съвет Ямбол мандат 2011-2015 г.

Отбелязване

Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

Мемориалът в Ереван

През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма Цицернакаберд над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.

Останки от избити арменци в Ерзинджан. Подобни гледки можели да се видят навсякъде из Армения.

Гладуваща жена и детето ѝ по време на арменския геноцид.

Статия в "New York Times", 15 декември 1915 г., в която се съобщава, че милион арменци са убити или изпратени в изгнание.