Тарикат рибар намери цаката на каракудата в овощна градина |
В овощните градини някои хващат сливи, други въшки, трети - нещо полезно. В случая с петдесетинагодишен на вид мъж – с каракуди. Тарикат-рибарят бе разпънал такъмите си сред наполовина потопени овощни дръвчета от язовирче край димитровградското Крепост. Хитро преценил, че сред дърветата ще има повече храна за рибоците и респективно - повече храна за него. Вече хванал като за един тиган мезе на бирата. Разчиташе, разбира се, на още, и то ако може - на нещо по-сочно от мършавите братовчедки на шарана. Каракудата и шаранът имат сходна костна система, но мустакатият е с пъти повече мръвка дори от зрялата каракуда, а в мършавия й вариант тя приличала повече на плуваща костница. За беда на рибарите на язовирчето край Крепост кълвяха само такива, а повечето даже бяха тип иараджийска мечта. Именно заради улов на маломерна риба, Изпълнителната агенция налага най-многото си /и доста солени/ глоби на въдичарите. Мързеливият петъчен следобед обаче май бе успал контролния орган или поне в това бяха убедени рибарите, защото никой от тях не се трогваше, че хваща нещо с вид на голяма цаца и го хвърляше в живарника вместо, както е по закон, да го върне във водата.
10-тина запалени риболовци на микроязовира край село Крепост стоически търпяха прахоляка от строящата се наблизо АМ Марица, за да си начешат крастата по време на риболовната забрана. Водоемът между Хасково и Димитровград е единственият наоколо, в който местните рибари могат законно да заметнат въдиците си, след като другите два разрешени язовира, макар и много по-големи, се намират „на майната си“. Цветущата дестинация се отнася за водоемите край харманлийското Орешец, на около 40 км, и свиленградското Левка, което е доста по-на майната си - близо 100 км. Националната ИАРА обаче не пусна аванта в други гьолове, въпреки че хасковският й клон я молеше да разреши поне и Злато Поле. Старото корито на Марица обаче е защитена зона и риболовната инспекция рече и отсече, че не може. Така бая народ за пръв път посети микролоквата край Крепост, като се оказа, че някои даже не подозирали, че гьолчето още съществува. Считали го за съсипано от взривни, строителни и други работи. Пък и били чули, че щели да го източват докрай, за кеф на ромите наоколо. Циганската радост се разминала след отказ от идеята и за щастие на загорелите рибари.
Пък и сега язовирчето съвсем не е микро. Заради обилните дъждове то е излязло от коритото си и заляло прилежащи земеделски площи. Освен споменатата овощна градина, още една две, макар и запустели на вид ниви, се бяха сдобили с характеристика на язовирско дъно.
Г. Христов
Кибикът на другите бе с по-малък успех |
Най-доброто което рибарите на Крепост се надяваха бяха маломерни каракуди |
Въпреки това ентусиазма им не пресекваше |