Бандитите се превъзпитават с работа, учене и забавления
Милиони хора на свобода в света могат да завиждат за живота на 115 закоравели норвежки престъпници, които хапват сьомга, ходят на риболов и разпускат с езда и тенис, след като са свършили задълженията си за селскостопанските животни, които отглеждат. И всичко това в затвора, в който излежават присъдите си за убийства, изнасилвания и трафик на наркотици.
"Бастой“ е вероятно най-либералният затвор в света, където подходът за превъзпитаване на престъпниците е коренно различен от познатите в останалите затвори. Изправителното място се намира на остров на 75 км от Осло. Там обаче няма бодлива тел и електрифицирани огради, нито въоръжена охрана или патрулиращи кучета. Престъпниците живеят в ярко боядисани малки дървени вили, като всеки има собствена стая. Обядът им се осигурява, като в него често присъстват деликатеси като сьомга или скариди.
Пандизчиите обаче трябва сами да си приготвят закуската и вечерята, след като сами са си купили продукти от хранителния магазин на острова. През деня се грижат за селскостопански животни, отглеждат земеделски култури и цепят дърва. Докато са на острова, затворниците трябва да се занимават с работа по избор, като могат да станат земеделци, готвачи, мениджъри, дърводелци или пък механици. За целта има и училище, където получават необходимите знания и умения, а трудът им се възнаграждава с 10 долара на ден.
Никой не ги буди сутрин. Те обаче трябва да бъдат на работа и училище навреме и да докажат, че са отговорни. Работният ден започва в 8:30 сутринта и приключва в 3:30 следобед. След това охраната на затвора е намалена и за през нощта остават само пет човека.
През свободното си време бандитите могат да ходят на плаж. Когато условията за препичане не са добри, на тяхно разположение има много добри места за риболов, коне за езда, сауна и тенис кортове.
Начинът на живот, предлаган на тези затворници, обикновено буди недоумение, а понякога дори обижда хората, които вярват, че затворът трябва да бъде място на лишения и покаяние, а не на вътрешен комфорт. Но ако целта на затвора е да промени хората, "Бастой“ изглежда върши много добра работа. Само 16% от затворниците, които излизат от него, извършват повторно престъпление в рамките на две години, след като са освободени. За сравнение в Европа процентът е 70.
„Единственият начин човек да се промени е като процесът започне от него. Затворниците трябва да преоткрият себе си и да не се възприемат като провал", смята бившият губернатор на „Бастой“ Арне Нилсън.
Всеки затворник, независимо от това за какво е осъден, може да подаде молба за преместване в „Бастой“, когато му останат по-малко от 5 години за излежаване. За много престъпници това е шанс да се приспособят към нормалния живот, преди да бъдат освободени, посочват психолозите на затвора.