До 12 години 50 процента от българските учители ще навлязат в пенсионна възраст.

За тенденцията алармира главният секретар на просветното министерство Красимир Вълчев на конференция "Реформите в образованието и науката. Реалност и перспективи".

По думите му е нормално разликата във възрастта между учениците и учителите да е едно поколение, а в България тази разлика е две поколения. 

Главният секретар на МОН говори на форума и за финансирането в средното образование на целодневната организация на учебния ден. 

"През 2009 г. за целодневна организация в училище бяха предоставени 18 милиона лева за 37 000 ученици, а през тази година са отделени повече от 120 милиона лева за над 200 000 ученици. Един час от това целодневно обучение в училище е за спорт", каза Красимир Вълчев. 

По думите му целодневната организация на учебния ден трябва да стане по-ефективна и привлекателна за учениците, като за тази цел ще се използват средства от новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". 

Със средства от програмата ще се организират за учениците разнообразни занимания по интереси, сред тях ще са и спортни дейности. 

На конференцията министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев представи новата четиристепенна система в образованието, включваща предучилищното и училищното образование, интегралните професионални колежи, висшите училища, центровете за върхови постижения и клъстерите. 

"Системата на образование у нас съществува почти непроменена от края на 19-и век, когато е формирана, за да отговаря на тогавашните нужди на индустриалното общество", каза Танев. 

Той добави, че сега имаме също училищно и висше образование, които гарантират общо ниво на образованост, а отделна е сферата на науката.

"За 100 години единственото, което се е променило, е навлизането на професионалното образование, застъпено в средното училище и отчасти във висшето образование", заяви министър Танев.

Той очерта и недостатъците в сегашния образователен модел с думите, че сега живеем в епоха, в която знанията се развиват много по-бързо. 

"Нашите деца утре ще работят професии, които в момента още не са измислени и днес работодателите със сигурност не могат да ни кажат от какви кадри ще имат нужда след пет години", коментира министърът. 

По думите му целта на реформата е да свърже триъгълника на знанието - образованието, науката и връзката с бизнеса, с пазара на труда, като това се изисква и от новата оперативна програма. 

За да се осъществи цялостна реформа в образованието, ще има промени в четири закона - в Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за висшето образование, в Закона за професионалното образование и обучение и в Закона за насърчаване на научните изследвания.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова призова да се направят такива промени, че талантливите ученици и млади хора да не търсят реализация извън България, и отбеляза, че важна тема е дигитализацията в образованието и как ще стане нейното осъществяване. 

Зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева коментира, че реформата в образованието е свързана с цялостното икономическо развитие на страната. 
По думите й не трябва да създаваме само лекари и инженери, но и кадри, свързани със занаятите - механици и дърводелци.