Международен екип астрономи са подготвили най-голямата до днес триизмерна карта на Вселената, която се простира на почти два милиарда светлинни години, и са я публикували в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
„Изяснихме, че галактиките са разпределени по Вселената изключително неравномерно и доста случайно – в тяхното положение няма шаблон или постоянен модел. Рисунъкът им прилича върховете и долините в планинските вериги на Земята. Точно това очаквахме да видим, в случай че мащабната структура на битието се е родила в резултат на квантови флуктуации в ранната Вселена“, казва Майкъл Хъдсън (Michael Hudson) от университета на Ватерло, Канада.
Хъдсън и колегите му подготвили най-мащабната карта на заобикалящия нашата галактика свят по данни, събрани в рамките на обзора на небето 2MASS, провеждан в инфрачервения диапазон на дължина на вълните два микрона, и по снимки от каталога SDSS, по които учените измервали разстоянията до далечните галактики.
Подобна карта била необходима на авторите поради няколко важни причини. Например, анализирайки разположението на галактиките, учените се опитвали да разберат как е разпределена тъмната материя по Вселената. Освен това общият „семеен портрет“ на Вселената в триизмерен вид позволява на космолозите да проверят общоприетите теории на раждането и формирането на Вселената.
Главният плюс на тази карта спрямо предишните опити да се картографира Вселената е това, че екипът на Хъдсън е изчислил и отчел скоростта и посоката на движение практически на всички галактики и купове, попадащи в обзора на 2MASS. Подобни данни са изключително важни за наблюденията на това, колко бързо протича ускореното разширение на Вселената и за проверка на редица космологични теории.
Тези параметри вече са помогнали на Хъдсън и колегите му да докажат със своята карта, че Вселената се разширява с нееднаква скорост в различните посоки, което още веднъж потвърждава съвременните теории за протичането на Големият взрив и за това какво се е случило в първите мигове след него.
В близко време учените планират да допълнят своята карта с наблюдения, които ще проведат съвместно с астрономи от Южното полукълбо на планетата. Тези данни, както се надява Хъдсън, ще позволят да се уточни скоростта на движение на някои галактики и техните купове в периферията на 2MASS и SDSS.
