Финландски учени предлагат да се използва електрическо платно за пътуване до Марс и добив на полезни изкопаеми на астероиди.
Новият двигател ще позволи и създаването директно в Космоса на фабрики за производство на ракетно гориво и въздух.
Финландският учен Пека Янхунен (Pekka Janhunen) предлага да се използва електрическо платно за добив на ресурси на орбита и пътешествия в Дълбокия космос.
Оригиналната силова инсталация, неизискваща химическо гориво, ще позволи пътуване до Плутон да се осъществява само за 5 години, а също така ще осигури редовни рейсове на транспортни кораби до Марс.
Проектът на електрическото платно е осъществим на съвременното ниво на развитие на техниката и изисква значително по-малко средства от създаването на междупланетен кораб с тегло стотици тонове на химическо гориво.
Електрическото платно, разработено от финландските учени, е получило названието E-sail (“Е-платно”). Това е съвсем нов тип двигател, който се отличава с просто устройство и ниска стойност. Според изчисленията на специалистите проектът EMMI (редовни пилотирани полети до Марс) с помощта на електрическото платно по стойност ще бъдат сравними със стойността на експлоатацията на Международната космическа станция.
Устройството на „Е-платно“ е сравнително просто. То представлява 50-100 реда от тънки (25 мкм) проводници с дължина 20 км. Намотката с тези проводници тежи само няколкостотин грама и в сгънат вид заема съвсем малко място. За ускоряване на кораб е достатъчно едно платно, като на борда може да се вземат десетки резервни.
След излизане на орбита бобината се разгръща в дълга структура, което представлява самото електрическо платно. От слънчевите панели към проводника се подават около 20 кв ток за създаване на положителен потенциал.
Електрическото поле на проводниците се разпространява на разстояние няколко десетки метра, което създава невидимо „платно“ с ширина 100 метра, което задържа слънчевите йони. В резултат слънчевият вятър „надува“ платното и ускорява космическия кораб.
Тягата на въпросния двигател не е висока – около 10 милинютона, но за година тя е способна да ускори 1000-килограмов кораб до скорост 30 км/с. По този начин може бързо да се придвижват неголеми полезни товари, например за снабдяване на далечни космически станции и колонии на други планети.
Също с помощта на „Е-платното“ може да се осъществяват евтини полети в Дълбокия космос. Така например полет към Плутон ще отнеме само 5 години и няма да изисква огромни резервоари с химическо гориво или продължителни маневри по ускоряване в гравитационното поле на други планети.
Освен това електрическото платно ще придвижва и по-тежки товари при обичайна скорост 5–10 км/с, отново без необходимост от извеждането на тежки резервоари с гориво в Космоса.
Основното ограничение на електрическото платно е в това, чето не може да произвежда много тяга вътре в магнитосферата на планетата, където няма слънчев вятър. Също основната тяга се създава само по посока на движението от Слънцето, но са възможни някои отклонения с помощта на изменения на ъгъла на наклона на платното. Възможно е също така движение и в посока към Слънцето – аналогично на ветроходството.
Концепцията „Е-платно“ е била предложена през 2006 година и днес финландските учени предлагат тя да се използва да добив на вода на астероиди. Кораб с „Е-платно“ ще може да доставя към астероида устройства за добив на вода, а след това да превозва добитата вода към преработвателната космическа станция, където тя ще се превръща във водород и кислород.
Така става възможно евтиното производство на ракетно гориво и въздух в Космоса. Това решава основни проблеми в усвояването на Слънчевата система. Освен това достъпността на ракетното гориво позволява да се осъществи кацане на други планети с тягата на реактивни двигатели, което е по-просто и безопасно от спускането по балистична траектория с използването на грамадни и скъпи еднократни топлинни защити.
