На различни континенти учените откриват гигантски древни изображения на животни, хора, геометрични фигури. С каква цел са били създавани те?
Отговорите на този въпрос са много и най-фантастични. Но истинското значение на загадъчните рисунки не е известно на никого.
Изглежда, най-плодовитите древни художници са били индианците – пустинята Атакама на брега на Тихия океан в северната част на Чили изобилства от подобни картини.
За най-интересни от тях се смятат геоглифите на хълма Унитас между Тарапака и Гуара. Там например може да се види стометровата фигура на магьосник с шестоъгълна глава, увенчана с подобие на корона с четири пера.
Връзката със Слънцето и владеенето на тайни знания символизират 8 успоредни линии от слепоочията и бузите, брадва в лявата ръка и музикален инструмент в дясната. На западния склон на хълма е изобразен още един магьосник, който в лявата си ръка държи брадва, а дясната сочи на север.
От лявата му страна се вижда гигантски гущер. Други фигури на Унитас изобразяват правоъгълни хора с големи глави, а едната от фигурите има нещо подобно на слонски хобот.
На най-изрисувания в Атакама хълм, Керо Пинтадос, на 6 км от селце със същото име, са изобразени не само хора с шапки, птици и лами, но и правоъгълници, квадрати, ромбове, кръгове, дъги, стрели и малтийски кръстове.
В други райони на Атакама ерозията е повредила силно горните слоеве на почвата, но не е успяла да унищожи тези древни рисунки. В Алто Баранко може да се видят стада лами с пастири, а в Алто Гуанилос – ромбове и кондор с разтворени крила.
Както обяснява изследователят на чилийските геоглифи Ханс Немейер Фернандес, те са изпълнени по два начина. Светлите линии са следи от отстранен горен и потъмнял от окислението слой чакъл, а тъмните са положени на светлите склонове камъни.
Археолози, етнографи и други специалисти смятат, че изображенията представляват тотеми на местните индианци, надяващи се на добра реколта и успешен лов. Огромните размери би трябвало да увеличават силата на въздействието, а геометричните фигури вероятно символизират прилагани в магиите кристали. Съществува още една хипотеза – геоглифите може да са форма на запис на астрономически явления.
Една от най-удивителните рисунки е гигантски тризъбец, увенчан с изображения на хора и животни, наречен Канделабър. От незапомнени времена той украсява обърнатия към морето пясъчен склон на полуостров Паракас, на 300 км от столицата Перу.
Централният ствол на тризъбеца е бразда с дължина 500 м, ширина 4,5 м и дълбочина 60 см. За това чудо споменали пристигналите в Паракас през XV в. конкистадори. Рисунката се е съхранила благодарение на необикновените свойства на пясъка, чиито най-малки частици не мръдват от място дори при много силен вятър.
А какво са ни оставили северноамериканските индианци? През 1923 г. Джери Филипс, полковник от запаса от ВВС на САЩ, видял от въздуха в басейна на река Колорадо изображение на грамаден човек и неизвестно животно с дълга опашка. Към 1970 г. археолозите Джей фон Верлхоф и Хари Кеси преброили в района 275 геоглифа, най-известните от които са 29-метрова човешка фигура, кръг с диаметър 43 метра и подобие на пума с дължина 11 метра.
Учените смятат, че тези рисунки са създадени от индианците за религиозни обреди. Но как тогава да се обясни откритото в щата Охайо гигантско изображение на змия и яйце, смятани за символи на алхимията, с каквато американските индианци уж никога не са се занимавали?
Любовта към рисуването била присъща и на жителите на Стария свят, особено на обитателите на Британските острови. Северният склон на хълма в Уилмингтън, недалече от Ламанша, е украсен от силует на „дълъг човек“ с ръст 70 метра, държащ тънка пръчка във всяка ръка.
Какво означава той, не е ясно, а възрастта на изображението се оценява на 2000–2500 години. Очевидно по това време се появил и великанът в Сърн Абас в Дорсет – вписан в петоъгълник гол мъж с тояга в дясната ръка, смятана за символ на плодородие от древните келти.
Много варовикови склонове са украсени от фигури на коне, пред които келтите се прекланяли. Най-прочутото изображение с дължина 11 метра се намира в Уфингтън, недалече от Оксфорд, а в Уестбъри някога имало кон с дълго, извито в дъга тяло и огромно око, но през XVIII в. древният геоглиф изчезнал, а на негово място се появил друг бял кон в напълно натуралистичен стил.
Изобилието от геоглифи, открити по всички ъгълчета на Земята, позволява да се предположи, че много гигантски и загадъчни изображения са скрити под тревата и друга растителност.
