Състоянието на българската армия продължава да е сред актуалните  теми на всекидневниците.

„Два от самолетите Миг-29 се ремонтират и ще продължим да охраняваме въздушното си пространство. Това увери военният министър Николай Ненчев.
Преди дни той не изключи възможността да се поиска от друга страна - членка на НАТО, да помага за охрана на небето ни, което би струвало около 5 млн. евро годишно. Министърът бе категоричен, че няма да подпише договора за поддръжка на МиГ-29 и така от 9 септември няма да имаме летящи изтребители с изключение на старите МиГ-21.
Ненчев се мотивира с това, че руската оферта от 80 млн. лв. е тройно завишена и че дори му е предлаган процент, за да подпише. По този повод прокуратурата започна проверка..." - в. „Стандарт".

„На въпрос колко изтребителя МиГ 29 летят в момента, Ненчев отговори: "Имаме няколко МиГ-а, които изпълняват своите задължения и смятам, че няма основание за безпокойство. Тази тема като че ли се преекспонира в обществото. Няма основания на този етап за безпокойство, ще продължим да охраняваме въздушното си пространство."
Запитан за ремонта на тези изтребители, министърът припомни своето посещение в Полша, където е обсъждан и въпросът свързан с ремонта на МиГ-овете..." - в. „Сега".

„Ще продължим да охраняваме въздушното си пространство, каза пред журналисти в отговор на въпрос министърът на отбраната Николай Ненчев, цитиран от bTV.
Той обясни, че около 80 млн. лева би струвало ремонтирането на няколко от МиГ-овете, другият вариант бил около 24 млн. за два самолета, които биха могли да бъдат ремонтирани в рамките на тази година, за да се гарантира, че до края на следващата няма да има проблеми.
В отговор на въпрос за поддържането на изтребителите МиГ-29, както и на другата руска техника, с която разполагаме, Ненчев отново коментира, че България е може би е единствената държава в НАТО, която е почти напълно зависима от Русия. „Ще се стремим да намалим максимално зависимостта от Русия и от други страни, извън НАТО", посочи министърът..." - в. „24 часа".

„Военният министър предвижда: Армията без руски танкове и ракети
Освен руските изтребители МиГ-29 военният министър Николай Ненчев е амбициран да свали цялата военна техника на въоръжение - танкове Т-72, ракетни установки, бойните хеликоптери МИ-24, транспортните МИ-17 и самолетите СУ-25 и МиГ-21.
„България е единствената страна, зависима почти 100% от Русия. Ще вървим към независимост по отношение на техниката", каза Ненчев.
Той даде заден ход за парите за модернизация, които поиска пред КСНС. Тогава Ненчев предложи 9 проекта на стойност около 5 млрд. лв. „Нямам идея колко ще са парите за модернизация по проектите, но те ще бъдат коригирани в МС", допълни той.
Във връзка с бойната готовност на армията Ненчев каза няколко пъти, че „на този етап няма основания за безпокойство"..." - в. „Труд".

„В мисии и операции извън територията на страната, българската армия участва със 143 военнослужещи. Това се разбра след видеоконферентна връзка с българските военни контингенти, съобщи БГНЕС.
Видиоконферентната връзка беше с контингентите ни в Афганистан, Босна и Херцеговина, Косово и Мали. Министърът на отбраната Николай Ненчев и началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов поздравиха военнослужещите от българските военни контингенти зад граница по повод Деня на храбростта и празник на Българската армия - 6 май.
В края на миналата година стана ясно, че НАТО остана в Афганистан и през 2015 г. с мисията "Решителна подкрепа". На 20 ноември 2013 г. с решение на Министерския съвет България потвърди участието си в международната мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане на силите за сигурност в Афганистан "Решителна подкрепа" с до 110 военнослужещи.
В момента в Афганистан е все още 28 български контингент. Общият му състав е именно 110 военнослужещи - 97 от тях в Кандахар и 13 в Кабул...
В операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (КФОР) участваме с 10 български военнослужещи. С толкова участваме и в операцията в Босна и Херцеговина. В Мали 4 български военни медици участват в мисията на ЕС." - в. „Преса".

„Само един хеликоптер ще участва в парада на Българската армия за Гергьовден.
В понеделник, 4 май, започва подготовката за провеждането на въздушната част от военния парад в София по случай честването на Деня на храбростта и празника на Българската армия, съобщиха от Министерството на отбраната.
Вертолет Ми-17 от състава на Военновъздушните сили на Република България ще изпълни тренировъчни полети с прелитане на малка височина над София (площад "Княз Александър I") на 4 май и 5 май от 10 до 11 часа и от 14 до 15 часа.
На 6-ти май, в Деня на храбростта и празник на Българската армия, вертолет Ми-17 с националния флаг ще извърши прелитане на малка височина , по време военния парад от 10 до 11 часа.
Така армията продължава традицията си от последните години. На парада по случай деня на армията през 2014 г. също участваше само една машина - вертолет Ми-17. Обявените предварително вертолети Бел-206 и "Кугър", както и изтребителите МиГ-29 и МиГ-21, самолетите "Пилатус", Л-39 и Су-25 не прелетяха над София заради лошото време." - в. „Дневник".

Вестниците във вторник проследяват и споровете около присъствието на Симеон Сакскобургготски  в българската публичност.

„Решението на Светия синод да споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на българите в богослуженията разбуни духовете и стана повод за политически интерпретации по темата. Двама български президенти - Росен Плевнелиев и Георги Първанов, защитиха идеята за републиката и се противопоставиха на решението на синодалните старци...
"Решението на Светия синод противоречи на конституцията, тъй като от гледна точка на публичното право такава царска титла няма и не се признава в България", коментира преподавателят по конституционно право в Софийския университет д-р Атанас Славов пред БНР.
Използването на титлата може да е само със символично значение, като израз на историческа традиция и приемственост, смята Славов. Другото би означавало, че църквата оспорва сегашния конституционен ред и заявява вярност и принадлежност към Търновската конституция, според която "българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство". "Това е един дуализъм, който е недопустим", обясни преподавателят и допълни, че Светият синод вкарва политиката в църквата...
Съветникът на президента и активен протестър от лятото на 2013 г. доц. Кристиан Таков от СУ обвини църквата в неадекватност заради решението да замени ролята на президента с тази на царя. "Аз обаче доста несмирено ще попитам - защото синодът даде достатъчно поводи за несмиреност - това ли бяха най-животрептущите обществени болки в последните 25 години, та се наложи да се забранява Хари Потър, да се заклеймява Мадона, да се укорява гей парадът?", изригна Таков във Фейсбук..." - в. „Сега".

"Нека не позволяваме да ни манипулират с конспиративни теории и жалки политически игри, които нямат нищо общо с решението на Светия Синод". Това съобщават от секретариата на бившия български цар (1943-1946) и министър-председател (2001-2005) Симеон Сакскобургготски.
Коментарът е по повод на разгорещените дебати относно решението на Светия Синод да споменава в богослуженията си Цар Симеон II. В тази връзка от секретариата на Сакскобургготски припомнят думите му при връчване на ордена "Св. Иван Рилски" на 2 май: "Така, както съм служил на Църквата и на Република България, възнамерявам да го правя и занапред".
И във връзка именно с тези конспиративни теории, ще отбележим, че в програмата на бившия монарх не фигурира пътуване на 9 май до Москва, както бе публикувано в някои медии." - в. „Преса".

„Няма ситуация да поставяме въпроса "република срещу монархия", нито пък има реална възможност г-н Сакскобургготски да съживи политическата си кариера. Липсата на политическа подкрепа сред обществото не може да бъде компенсирана с решение на Светия синод или с подкрепата на групи от интелектуалци.
Така политологът Даниел Смилов коментира пред БНР решението на Българската православна църква Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван в литургиите  като цар на българите..." - в. „Дневник".

„Решението на Светия синод да обяви Симеон Сакскобургготски за „цар на българите" има своето политическо послание, но то не бива да бъде преувеличавано. Това коментира в сутрешния блок „Добро утро, България" на Радио „Фокус" политологът Даниел Смилов.
Той подчерта, че България е парламентарна република и българското общество стои твърдо зад това. Според него това решение има някакво политическо послание и може би е реверанс към историческата роля на Симеон Сакскобургготски, но идва в контекста на една парламентарна република и не бива да му се придава такова голямо значение...
Политологът коментира още, че Симеон Сакскобургготски едва ли ще се завърне в политиката, защото реалното основание за участие в нея е обществената подкрепа, а той не се ползва с такава. По думите на Смилов липсата й не може да се компенсира с подкрепа от групи интелектуалци или решения на Светия синод." - в. „24 часа".

Всекидневниците съобщават и за престижни международни участия на български ученици и студенти.

„Наши ученици взеха среброто на Европейска олимпиада по природни науки
Два български отбора взеха среброто с почти еднакви резултати на Европейската олимпиада по природни науки, която се проведе от 26 април до 2 май в Клагенфурт, Австрия.
Това е едно от най-успешното представяне на наши деца, откакто България започна да участват в престижния форум от 2007г. насам - съобщиха преподаватели.
В олимпиадата се допускат ученици до 17-годишна възраст. Всяка държава от ЕС участва в нея с два тима от по трима състезатели. Страната ни бе представена само от десетокласници.
В отбор "А" бяха Виктория Христова /биология/ и Кристина Костадинова /химия/ от НПМГ "Акад.Л.Чакалов"-София и Димитър Ружев /физика/ от СМГ "П.Хилендарски"-София.
В отбор "Б" - Александър Иванов /физика/ от СМГ "П.Хилендарски"-София, Димитър Каразапрянов /биология/ от ПМГ "Добри Чинтулов"-Сливен и Ивана Андреева /химия/ от Американски колеж-София.
Учениците бяха подготвени от преподавателите в Софийския университет проф.д-р Адриана Тафрова, доц.д-р Мая Гайдарова и доц.д-р Снежана Томова.
Европейската олимпиада по природни науки събира най-талантливите и подготвени деца по физика, химия и биология...
За първи път европейската олимпиада се провежда през 2003г. България се включва в нея през 2007г." - в. „Труд".

„Екип на БСУ е в битката за престижна награда на НАСА. Родните изследователи участват с проекта ROBO-FABRIC, единственият български проект, успял да достигне до полуфиналите. Целта на екипа е да получи колкото се може повече гласове, за да достигне до ТОП 5 и така да се класира за финалите.