Иконата на английската държавническата мисъл Уинстън Чърчил и дядо Петър от хасковското село Клокотница прославиха човеколюбивия принцип „Нищо човешко не ми е чуждо“ и с право могат да се считат за най-големите хуманисти на 20-ти и 21-ви век. И двамата доживяха до преклонна възраст, без да се отказват от желанията и предпочитанията си, пращайки единодушно по-дяволите така наречения здравословен начин на живот. С него просто хората умират здрави. И млади. Хасковлията обаче днес чества своя стогодишен юбилей. Херцогът на Марлборо я докара само до 92 години. И английският лорд, и скромният текезесар от Клокотница си уважавали всички щения на душата. Чърчил малко повече. Според неговите биографи до последно пиел всеки ден по две водни чаши от любимото си уиски Хънки Банистър и пушел по неопределен брой пури. Псувал на поразия враговете - своите и на британската корона /което често било едно и също/. Не се свенял да анатемосва и най-близките си съюзници, особено Сталин. Макар да не е първоизточникът, се счита за автор на максимата „Англия няма вечни приятели има вечни интереси“ и никога не бягал от един хубав скандал. Станал премиер на Англия за последно на 89 години. Дълголетието му даже се смятало за неприлично от воинската каста на лордовете. Те трябвало да умират млади в битка, а не от старческа сенилност. Не че Чърчил някога е страдал от такава. 

Дядо Петър Колев Петров не е лорд, а скромен селскостопански работник в ТКЗС. Затова не счита за неприлично да доживее до 100, въпреки че и той не се отказвал от човещинките. Хапвал каквото му душа иска, пийвал от същото, като гледал, като всеки естет, да връзва празнуването с поводи или празници. Пушил на „младини“ /допреди 40 години/, после припалвал от време на време. Когато бил радостен се смеел, когато бил ядосан го показвал. Пълен антипод на модерното захласване по правилния живот, в който горкият човек е подложен на неистови ограничения, постоянни напомняния колко е несъвършен и натяквания как ще умре рано, ако не прави това и онова. Вързалите се на този акъл се принуждават да отслабват, да ядат храната си разделно, да живеят по програма и обичат живота по целесъобразност - само това, което е полезно. За пушене, пиене и ходене по жени и дума да не става. След такава диета за тялото и ума на човек му остава или да стане ангелче, или да се гръмне. И хората по света започват да умират все по-млади.

Но ги има дядовци като Уинстън и Петър с техните общо 192 преживени години. С общо три световни войни в тях. Дядо Петър даже на самия фронт, в калните окопи на Сърбия и Унгария по време на Втората световна война. Връща се жив и здрав, такъв е и 70 години по-късно. 

Днес щастливият столетник празнува своя стотен рожден ден, заобиколен от близки, роднини, приятели и съквартиранти в Старческия дом на Кенана. Влязъл там едва преди година и половина, защото в родната Клокотница не останал никой от иначе многолюдния му род. Дядо Петър има син и дъщеря, 4-има внуци и 6-има правнуци. Знаят го като благ и вечно в движение човек. Изповядващ един основен принцип - нека всичко да е с мярка, и с обичта и с омразите, от които не следва да се отказваме, ако искаме да си останем хора.

Г. Христов

Дядо Петър: нищо човешко не му е чуждо