Децата напомниха на възрастните за тяхната историческа памет

Малки и големи Християни днес си направиха труда да напомнят на поколенията за един от най-мрачните и кървави страници в българската история-Баташкото клане. Децата от хасковското неделно православно училище "Покров Богородичен" към храма "Св.Архангел Михаил" водени от преподавателя си отец Никола, прекосиха целия град носейки иконата „Св. Баташки мъченици”. Литийното шествие тръгна от параклиса Св. Трифон на Кенана и завърши на монумента Св. Богородица на Ямача. Тъжният поход отдаваше дължимото на хилядите мъченици изклани в Батак от турския башибузук. Зверството става по време на Априлското възстание през 1876-та година. Градът е един от първите обявили независимост, но 10 дни по-късно при потушаването на въстанието в района, след пет денонощия на кървави боеве с турската армия, Батак е сринат със земята. Изпепелени са близо 800 къщи, а от 7 хил. души, оцеляват едва 1200.

Църквата Св. Неделя пък се превръща в емблема на града и българската свобода. В нея са били обрградени и впоследствие брутално изтребени над 2000 души-бунтовници, жени, деца и старци. За убийците е нямало значение виновен или не е потърсилият спасение при Исус. Сечта е била за назидание. Според кореспондента на британския вестник Дейли нюз, посетил Батак непосредствено след зверствата, гледката е била покъртителна. Тела на възрастни и дечица са били нарязани на парчета и оставени да гният в храма. Отвсякъде от църквата Света неделя се стича кръв, все едно самия храм плаче с кървави сълзи. Широкото отразяване на зверствата на турците водял до небивал взрив на негодувание в напреднала Европа. Виктор Юго призовава своето и европейските правителства да се намесят в прекратяване на варварствата. Кланетата в България свалят от власт може би единствения британски премиер подал оставка заради външно-политически проблем. При това един от най-успешните-Бенджамин Дизраели. На последвалите избори той губи в така наречената Мидлотианска кампания, в която неговия опонент Уилям Гладстоун заклеймява англичаните, че животът на българите е не по-малко ценен от техния и затова убийствата не трябва да се разминат безнаказано. За пръв път от половин век Великобритания изоставя покровителстваната от нея Османска империя, а побеснялата от негодувание Русия напада азиатската деспотия. След победоносната война идва и свободата на България. А Батак бива запомнен с това, че свободата не ни е подарък, а за нея са загинали много хора. 

Учудващото е че официалното признаване на Баташкото клане и канонизирането на неговите мъченици идва много късно. Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година.[1] Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България. Светият Синод на Българската православна църква пък решава да канонизира за светци Баташките мъченици едва през 2011 год.

Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици. Помнят се зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов - жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите - Иван, Илия, Никола и други. Паметта на загиналите се почита официално на 17 май. 

Г.Христов

Кръстът и иконата пресякоха града в чест на Светите Баташки мъченици

Включиха се десетки възпитаници на неделното училище, водени от преподавателя Отец Никола