От кога можем да започнем да запознаваме децата си с българската азбука? Има ли смисъл да се показват буквите на едно бебе? Как най-малките възприемат информацията? Има ли начин да им се привлече вниманието с нещо толкова далечно, схематично и абстрактно-символично, каквото е азбуката?

Отговорите на тези въпроси, както сами се досещате, могат да бъдат разнопосочни. Едни ще ви кажат:” Това са пълни глупости, нас едно време като не са ни показвали от бебета буквите не сме ли ги научили“, други: „Да, разбира се, че има смисъл. Така децата ги научават по-бързо“, трети: „Ние учим детето си от рано на английската азбука“.

Който и от тези отговори да си изберете, това е ваше лично право.Винаги обичам да казвам, че твърде много хора се месят в отглеждането и възпитанието на децата в днешно време. Родителите, когато се доверяват на собствените си инстинкти, в крайна сметка реагират много по-уверено и по-смислено.Моята представа обаче е, че могат да се направят много интересни и забавни игри в домашни условия с бебетата, които в крайна сметка да им помогнат в бъдеще при опознаването на езика.

Ранната стимулация не е ново явление. Съществува от края на XIX в, началото на XX в. Сред най-видните представители са сестрите Агаци в Италия, които създават създават т.нар „къщи за деца“, в които използват за стимулацията на децата различни материали. Овиде Декроли обръща внимание на индивидуалното обучение на всяко дете. Селестин Фрейнет настоява, че децата трябва да бъдат оставени да се водят от откривателския си дух при предоставянето на информацията. Важен принос има и Мария Монтесори, която смята за неопровержима истина, че малките до 6 години с техния „абсорбиращ ум“ научават  всичко от средата, в която живеят. Колкото повече им се предлага, колкото по-разнообразнo и стимулиращо е всичко, което ги обгражда, толкова повече усвояват. Методът Монтесори ще разгледам специално в друга отделна статия. Всички тези изследователи и педагози достигат до извода, че малчуганите имат нужда от ранна стимулация.

Тя може да се провежда в три посоки на развитие. Първата е опознаване на самия себе си и постигане на самостоятелност. Втората: запознаване със средата, която ни обгражда и третата: езикът (тук може да се разгледа в най-широк смисъл: говорим, писмен, музикален език, езикът на изобразителното изкуство, езикът на тялото и т.н).

Днес аз ще ви обърна внимание как можем лесно вкъщи да работим за развитието на езика на децата.

Много пъти съм си мислила колко малко играчки има, които да стимулират българския език. Още си спомням как всичко, което притежаваше дъщеря ми пееше “Old MacDonald” - столът за хранене, проходилката, различни светещи играчки, малкото пиано...Накрая полудяхме и махнахме батериите на всичко.  Американските песнички заливат децата ни отвсякъде. Латинските букви присветват със страст от какви ли не китайски играчки. Българските букви рядко и свенливо надничат от някоя малка твърда книжка или кубчета. Затова не е лошо сами вкъщи да си изработим програма, с която да запознаем малчуганите с нашия писмен език. Първоначално бебетата, разбира се, няма да разбират какви са тези странни неща, които им показваме, но нищо не остава незабелязано в детския ум. Затова можем да започнем с изработката на огромни шарени букви, добре е да са и от различни материали. Може да са гумени, от плат, от твърд картон, от прежда, от дърво, от шумящ станиол... Колкото са по-различни, толкова по-добре. Така бебето не само ще асимилира формата, но ще стимулирате и зрението, слуха, усещането за допир. Започнете да ги давате, когато детето ви започне да може да сяда, макар и подпряно. Нека свободно ги пипа, слага в устата си. Трябва да са изработени така, че да са безопасни. Може да се поставят и на различни места в къщата, по стените, на хладилника, за да са пред погледа му постоянно.  Добрите стари кубчета от дърво с букви също не са излишни. Пеенето на български песнички, както сами знаете, не бива да се пропуска. Около годинката може да се изработи игра, в която в специални джобчета са скрити буквите и се вижда само малък конец. Децата се забавляват много да издърпват кончето и да откриват буквичката. Така развивате и осъзнаването на причинно-следствената връзка. Когато им показвате животните и им казвате какъв звук издават, добре е да е съпроводено и от буквата, с която започва името на животното или звука, който имитирате. Ако разказвате приказка озвучавайте я със звуци и показвайте буквата, която съответства на звука. Например: „ Вятърът духа У-У-У-У-У“. Около 10 месечна възраст, когато пълзят могат да бъдат оставени върху голям картон с нарисувани букви и да им се даде безопасна боя за деца да цапат с ръце отгоре, под ваше наблюдение, разбира се. Друг вариант е да им се дърпа буква на въженце, за да я следят с пълзене. После да им се дава въжето да издърпват сами буквата към себе си.  Добра идея е и театърът на звуците. От годинка нататък може да се пробва с кратки представления- плюшени животни издават звуци, придружени от картинка с буквата. С две годишните вече може да се започне с облепването на букви с памук, с фолио, с различни видове хартия, макарони, листа и какво ли не, оцветяването с боя с пръсти, да им се дават дебели четки (няма да си извадят очите), маркери. Може да се приготви макет от дебел картон с изрязани букви, в които децата да поставят липсващата буква. Така развиват и финната си моторика, както и математическите си умения, концептите за форма и т.н. Две години и половина е моментът на играта „ Виждам ,виждам нещо, което започва с ...“ Например: с “К“. Отначало ще отговарят каквото си искат, но постепенно започват да разбират връзката.  Забавно ще бъде и ако скриете букви на различни места из стаята и подканите детето да ги търси. На две и половина могат да започнат и да поставят върху картинката буквата, с която започва изобразеното. Приказките за лека нощ също могат да са съпроводени от букви. Интересна  идея е и да направите много и различни по големина буквички и да наблюдавате дали ги категоризират по този признак. Често децата интуитивно започват да класифицират. Спомням си периода, в който дъщеря ми слагаше цялото си имущество в различни торбички. Една с обувки, друга с играчки, трета с книжки...В такива моменти си мислим, че само разместват всичко(и аз непрестанно вървях след нея да вадя от торбите), а те всъщност формират мисленето си. 

Постепенно и неусетно децата свикват с графичното представяне на езика ни, развиват символното си мислене и впоследствие се научават много по-лесно да четат и пишат. Не е за пренебрегване и факта, че да си поиграеш с детето си на букви може да бъде доста забавно за всички, дори и за самите вас.

Жанета Матанова