"Златен век" за поета Ивайло Балабанов

Със „Златен век” – печат на Симеон Велики, грамота и парична награда бе отличен поетът Ивайло Балабанов от министъра на културата. Вежди Рашидов връчи по време на официална церемония годишните отличия по случай 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.Наградени бяха творци от различни области на изкуствата за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир “Ивайловград”, “Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.

Носител е на наградите: “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001г./, Книга на годината – 2004 г. за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, национална литературна награда „Пеньо Пенев”, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др.

Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Почетен селянин на родното му с. Хухла. Член на СБП. Живее в Свиленград.

Автор на книгите: “Да се загледаш в звезда” /1979/, “Окова за щурец” /1984/, “Парола “Любов” /1988/, “Религия” /1990/, “Тракийски реквием” /1997/, “Избрано” /1998/; “Песни за старо вино” /2003/, поетичен сборник в два тома/, „Небесен гурбетчия”, сборник /2010/.

Източник: http://dariknews.bg/

Facebook коментари

Коментари в сайта (3)

  • 1
    Ни
    николов
    16 0
    10:33, 25 май 2015
    С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
    във който живее жената със белия шал,
    те питам – защо красотата й, господи, бяла
    на човека със малката черна душа си дал?
    И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
    със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
    и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
    наместо да стопли ръката й – бялата – там.
    Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
    Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
    че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
    когато върви през света със белия шал.
    Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава:
    нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
    но когато жената със белия шал минава,
    извади ми очите, Господи, и му ги дай!
    Ивайло Балабанов
  • 2
    Па
    Павлов_1432549341
    1 0
    13:11, 25 май 2015
    Прекрасни стихове, но: Къде в цялото уравнение е жената с белия шал, защо е избрала партньора с черна душа...
  • 3
    Ла
    Лалев
    1 0
    15:28, 25 май 2015
    Честито, Ивайло! Дълги години още да гледаш жените с твоите си очи и дълги години да ни даваш очите си, чрез прекрасните си стихове!
Последни новини