“Ема есаса есаса о пи пи я“, „кралю порталю...“, „маймунка, уексис бебере..“,”ала бала ница..“, „онче бонче кисело лимонче“, „фе фе фе мирише на кафе“,  „конгратюлейшън, елегендейшън...““пускам пускам кърпа“,“ооо земното кълбо, има много жаби, жаби и държави...“, “Дай бабо огънче“, „чичо Симеон кара камион“, „Намазала баба стеничките...“... Ластици, въжета, скамбалови, закамилки, финки,хвърчила, прашки, народна топка, ръбче и много много други...

Не, не бълнувам някакви странни неща от детството си. Всъщност се обръщам назад към едно не особено далечно минало, за да потърся причината в България децата да не играят вече традиционни игри.

Какво означава първо традиционна игра?

Определението гласи: детски игри, които се предават от поколение на поколение. Не се свързват с едно определено място, а често с цялата територия на страната.

Тогава защо днешните деца не са навън с ластик и топка в ръка?

Защото са странно затворено поколение, зомбирани пред компютри, телевизори и таблети, мързи ги да мръднат, не можеш ги изкара на въздух?? Нищо от това не ми се вижда вярно. Всъщност според мен отговорът се крие в определението. Предават се „от поколение на поколение“. Следователно какво има да се чудим. Явно родителите не сме показали на децата си. Защо? Може би, защото тия игри са ни се виждали глупави, опасни, безсмислени, забравили сме ги...Търся отговори.

Напоследък реших лично за себе си, че има много смисъл моите деца да играят по този начин. Купих ластик , въже на дъщеря си, научих я на всички броилки и пляскане с ръце, които си спомних. Мисля да продължа да и показвам. Това, което установих е, че няма нищо вярно във възможното предположение, че няма да и привлекат вниманието, точно обратното скача с голямо удоволствие и се смее с пълно гърло, когато нещо не и се получи особено добре. Прибира се и разбира се като всички сегашни деца си гледа и телевизия, и си играе на таблета. Едното не пречи на другото. Но пък първото променя много неща. Научава се да се движи, да се изморява, да играе и да не се сърди, да приема другите. Всъщност като се замисля уменията, които развиват тези игри, макар и да ви прозвучи странно, всъщност не са никак малко. Давам примери.

Всички игри за замръзване и с указания за движение на определени части от тялото, както и скачането на ластик и въже с изреждане на различни степени на трудност (с ляв крак, с дясна ръка и т.н), както и игрите с взаимно пляскане на ръцете помагат на детето да опознае собственото си тяло, повишават самостоятелността и самочувствието му при добре изпълнена задача. Карат го да се стреми да постигне целта търпеливо и да не се отказва,  всичко това по много забавен начин. Поради обичайната си специфика, да се играят по двойки и в екип, те дават решение и на проблема със социализацията. Децата спонтанно се учат да спазват норми и правила, да не се сърдят, да приемат другия. По отношение на грубата моторика тези игри са незаменими. Представете си колко точност, бързина и координация са необходими, за да се играе на ръбче (за тези които не помнят уцелване с топката по различни начини и от различно разстояние на ръба на тротоара), на скамбалови (помните малките разноцветни топчета), на закамилки, на народна топка. Като си припомня и какви трудни, дълги броилки съпроводени от сложни пляскания с ръце сме правили...Не се и замислям колко развива подобно действие паметта, координацията, чувството за ритъм и музика, а от там и усещането за време (начало, пауза, по-бързо темпо, по-бавно, стоп...), научават числата, рисуват геометрични фигури (играта на човече) и скачат върху тях, броят мерки с крачки, с длани, осъзнават пространството и ситуират себе си в него, тренират вече постигнати познания (играта на държави,коли, цветове и др).

Толкова много неща по толкова безболезнен начин. Без учебници и определения. На практика и осезаемо. Без дори да се усетят, че научават. И всичко това става лесно, не изисква почти нищо, евтино e и e забавно. Необходимите материали са някое парче тебешир, въже, ластик, топка, топчета...Нищо скъпо, а дава много.Стимулира работата в екип и по двойки. Поощрява съревнованието, но в неговия здрав смисъл, дава на децата възможността да са  действащите лица. От тях зависи как ще се проведе играта и дали ще се промени, винаги някой може да каже „развалям играта“. За да има успех обаче възраждането на тези игри, трябва да се започне от рано. Трудно ще бъде на едно дете на 10 години, свикнало да стои само пред компютъра да му се натика въже или топка в ръцете. Може да се започне много много рано. Първите броилки могат да се покажат на 2-3 годишни деца. Щом говорят, могат и да пеят и пляскат. И като казвам деца, нямам предвид само момичетата. И момчетата имат нужда от координация на ръцете, няма да им навреди. Игрите с топка, замръзването, гонениците, „стражари и апаши“ също са достъпни от ранна възраст. Ластици и въжета спокойно могат да се предложат. Просто отначало ще прескачат „змията“, после“планината“ и постепенно се стига до въртенето на въжето. Децата пищят от смях и удоволствие, само да има кой да им покаже. Няма нищо срамно да поскачаме и попляскаме с децата си. Току виж никой не ни нарече „луди“, ами вземе, че се присъедини.

Открих информация за малко училища, които са приобщили традиционните игри към учебните си програми. Представете си колко добре ще бъде, ако и в детските градини и в училищата се правят редовно и всеки ден. Голямо междучасие изпълнено с движение, а не с тъпчене на мазни закуски на някоя скамейка.

Това разбира се не зависи само от нас, но пък да покажем тези игри на децата си вътре в семейството е изцяло наша привилегия. Може би е време да спрем да анализираме в какво са се превърнали децата ни и да започнем да действаме.

Прилагам някои от броилките, които си спомням. Ако някой има повече спомени, моля да ги сподели в коментарите.

Онче бонче счупено пиронче

риба щука, махай се от тука

отивай на боклука да ядеш памука

Корабите спряха, рибите умряха

само един остана чичо дебелана

Хвърли се в морето, спука си шкембето

...

Ема есаса

есаса о пи пи я

Том и Джери са деца

а принцеса Арабела

носи гащи от дантела

...

МАЙМУНКА

Уексис бебере

Уексис бебере

Шабара шубара

шап шап шап

интерварий Чарли Чаплин

окей ман

...

Фе фе фе

мирише на кафе

дяволът се кръсти с кривите си пръсти

Отиде на реката

счупи си главата

намаза я със йод

стана идиот

....