Кой е Тихомир Петков?

В Хасково Тихомир Петков е по-известен като репортер- фотограф работил за няколко престижни агенции и спечелил награда на Ройтерс. Другата му страст, футбола обаче се реализира в Града на Липите-Стара Загора. Петков е част от най-успешния засега период на Берое, с който като част от ръководния екип на зелените, печели купата на България и суперкупата на България през 2013 година. Заемал е няколко длъжности като за последно ръководеше пиар службата в Берое. При завръщането си в Хасково приема предложението да помогне с футболния си опит като изпълнителен директор на новобранеца в А група. Идеята му е да привнесе модела на заралии на хасковска почва. В което признава че се е провалил. Както и в още няколко аспекта от престоя си на Ямача.

Здравей Тихомире. Обясни ни първо какво прави един изпълнителен директор в отбор като Хасково?

-Специално в Хасково той е повече изпълнител, а не директор. Никога не съм се чувствал такъв. Изпълнявах дейностите от които клуба имаше нужда -контакти с БФС и други клубове, сверка с нормативната база на футболния съюз, но също и обезпечаване на линейки и охрана на стадиона, условия за съдиите, търсене на спонсори...и така до осигуряването на латекс за разчертаването на терена. Как мога да се нарека директор, като дори нямах офис? Такъв ми бе багажника на колата когато трябваше на крак да отварям лаптопа за да пусна някой имейл или установя контакт с друг отбор за да уредим подробности по нашето гостуване там. С финанси не съм се занимавал, затова не е много ясно защо хората смятат че пълната отговорност за Хасково нося аз.

На Ямача е страшно трудно да се идентифицира ръководител. Така и не се знае кой е президент, кой спортен директор, ако има такъв и въобще кой за какво отговаря

-За съжаление е така. Ясната структурата бе едно от многото неща които липсваха за правилното функциониране на клуба. Липсите обаче могат да бъдат обективни и субективни. Първите са валидни за повечето клубове-липсват пари. Като се изключи г-н Димитър Назъров, нямаше друг бизнесмен, който трайно да е подпомагал финансирането на отбора. Това не е работа за сам човек ако не се казва Кирил Домусчиев например.Участието на останалия бизнес във футболния проект на града бе спорадично или никакво го нямаше.

А общината?

-Те си превеждаха гласуваните субсидии. Със сигурност ни финансираха със 100 хиляди лева, преведоха и допълнителни суми. Но това все пак е частен клуб. Пък и малко ли е, че ползваме общинска база?

Която няма тренировъчни грища..

-Те са частни. Нямаше какво да се прави

Знаете ли, хората не ги интересуват вашите трудности. Искахте да влезете в А група, а сега вадите само оправдания

-Съгласен съм, че може би така изглежда. Но е факт липсата на пари. Организирах инициативна среща с най-изявените представители на бизнеса, за да подпомогнем усилията на Назъров. Резултатът бе близък до нулата. И така през цялата година.

Добре, ясно за парите. Но защо се провалихте чисто футболно. На терена не са пачка срещу пачка, а футболист срещу футболист и нашите изглеждаха в пъти по неумели

-И донякъде е така, колкото и да ми е мъчно да го кажа. Нямахме подготвени футболисти за А група. Момчетата имат качества, но те трябва да се доразвият.

Стига увъртания. Или футболистите са ужасяващи некадърници, за да паднат с 0:8 от един слаб Левски, който едва не бихте в София или признайте, че са легнали, играли са тото или Ганкиното срещу предварително платена парса

-Нямам информация че някой от Хасково е продавал мачове. Макар като се замислиш, може и въобще да не се научи със сигурност. Далеч не ти трябва да купуваш цял отбор или се договаряш с треньора на съперника. Хващаш трима ключови играчи или тарторите на тима и нещата се случват по желания начин.

Това ли се случи при някои от най-позорните загуби на Хасково?

-Не мисля. Не знам

Значи футболистите не ги бива?

Със сигурност не са на нужното ниво. Но вината не е само тяхна. Тогавашния треньор Емил Велев тотално обърка тактиката в този мач. Накара ги да пресират напред, оголихме се отзад и...ни съсипаха. Ще ми се да вярвам, че заради това паднахме толкова лошо.

Или заради тотото. Онова-черното. То имаше ли го в мачовете на Хасково?

-Може би е имало съмнения за някои от тях. Не от всички футболисти, но от някои със сигурност. Не мога да кажа имена защото нямам доказателства.

Случвало ли е футболист да играе симулативно?

-Случвало се е футболисти да не могат да играят, защото не спазват елементарен тренировъчен режим и след висене по дискотеките на следващия ден са като парцали. Педро Еуженио например не можеш го изкара от клубовете, лошото е че завличаше със себе си и други момчета.

Абе тоя отбор няма ли си тартори, треньор, да ги стегне тия примадони

-С какво да ги стягаш, като нямаш пари? Заплатата ли да му спреш или премиите, като и без това нямаш пари за премии. Всичките играчи отвън само за това мислеха, не дали ще победят или загубят, а само за ведомостите.

Защо не играхте тогава само с местни момчета. Всимахте легионери на килограм и ги освобождавахте по 10 накуп.

-Защото само с нашите момчета щяхме да се справим още по зле, колкото и кощунствено да звучи. Идеята бе те да израстнат покрай по-опитните, не външните да им взимат местата. Това с легионерите е болна тема. Някой препоръчва един, друг предлага втори, отделно всеки треньор си води трети... Знаете ли, че трябваше да се боря отбора да не бъде изцяло от легионери. Емил Велев искаше да гони всички местни футболисти и да ги попълни с играчи от другаде. Едва отървахме нашите кадри, но наистина капацитета им не бе за А група. Затова треньорите искаха играчи отвън.

Кокала май е объркал доста неща в отбора. Знаеш ли, че го броят за твой „актив”.

-Това е грешка, не аз доведох Кокала, дори аз не го предложих

Кой ако не директорът назначава или поне предлага треньорите в Хасково?

Външни хора. Въобще външното вмешателство разби много неща в клуба-от атмосферата в отбора до взаимоотношенията в ръководството. Новият управителен съвет и стария имаха различия. Накрая взеха че се изпокараха. Всеки от тях пък си имаше свое лоби от играчи, което в един момент доведе до разбиване на групички. Започна се лобиране отвън за това или онова момче, белким играе и го видят големите клубове, за да може някой покрай него да вземе някакви „жобни пари”. Всеки почна да дава акъл. Хора които в един момент са били близко до отбора, сега сякаш се опитаха да осребрят минали заслуги и се месеха най-безцеремонно. Ще дам пример-след първия катастрофален мач с Левски тук, 1:4 на Ямача от 20 септември 2014 г, някогашния президент на ФК Хасково Здравко Узунов се обади на тогавашния треньор Димчо Ненов и му каза „събирай си партакешите и се махай”. Узунов в момента не е никой в отбора, освен баща на един от играчите. Но бях свидетел на този разговор. Случайно или не, Ненов си тръгна веднага след това. Не че нямаше да го направи и сам-той е рядко етичен човек и с достойнство носи отговорността си при провал. Други обаче само плетат интриги.

Кои други?

Ох, те да не са един и двама? Ако почна да изброявам, няма да знам кога да спра. Но може би най-много се откроява Левент Аврамов. За няколкото мача докато водеше отбора направи повече скандали отколкото за цяла година преди това. Правеше от нищо нещо. Обидил се, че софийските ви колеги припознаха като треньор Емо Ангелов, а не него. Емо Ангелов го познават и в България и в чужбина, докато след Първомай едва ли някой е чувал за Левент Аврамов. Емо нямал диплома за треньор. Левент да не би да е имал лиценз за А група? И стана така, че на най-успешния мач на тима-равенството 1:1 на Герена, никога не сме постигали такова нещо, вместо отбора да се вдъхнови и тръгне напред той се взриви отвътре. Всеки почна да говори срещу всеки, а отвън змиите се разсъскаха. Убеден съм, че ако някои т.нар.футболни хора спрат да „помагат”, тогава нещата за Хасково могат и да потръгнат.

В кой момент се почувства най-болезнено това вмешателство?

-През април когато играчите започнаха да разтрогват договорите си за неизплатени заплати. Вижте, и аз имам неизплатени заплати-две месечни и половина, нищо че уж бях шеф. Ама не съм мрънкал. Докато някои подкоросваха футболистите да разтрогват по вина на клуба. Което е огромен автогол за самите футболисти. Защото във всеки клуб, и ЦСКА и Левски, да не говорим за останалите, винаги има забавени заплати. Кой отбор ще вземе нашите мрънкала ако те могат по всяко време да си бият камшика и избягат. Та на тях им оставаха 3-4 мача до края на първенството!? Ми изиграй ги тези мачове, покажи морал и достойнство, поне заради хората от родния си град го направи пък после разтрогвай и си търси парите, това е твое право. Но така напуснаха като мишки потъващия кораб.

Сред напусналите имаше и местни момчета

-Много ме заболя от предателствата на някои, но най вече от това на Митко Алексиев. Наше момче винаги сме го толерирали, налагахме го и той израсна покрай по-опитни играчи. Накрая му завъртяха главата, че големите отбори и пари го очакват. На всичкото отгоре бе „посъветван” да си определи сам цената. Един 21 годишен току що прохождащ играч да иска 4 хиляди лева месечна заплата и то от голям клуб е меко казано смешно. Веднага го натириха. А интригантите пуснаха слух, че виждате ли аз съм го склонявал да бяга и затова съм щял да взема процент или комисионна от Берое. Митко Алексиев трудно ще заиграе в Берое, което само по себе си оборва обвинението. Но смешното е друго: всеки поне малко близо до футбола ще знае, че към днешна дата това за комисионните и процентите са тотални глупости. Никой в България не плаща трансферна сума за български футболисти. Никой! Клубовете нямат пари, затова пък има на килограм футболисти разтрогващи договорите си. Баш за Алексиев от изпадналия Хасково ще платят. Или за други които се надяват, а всъщност истината е, че нямат още елементарни умения да се завъртят около оста си с топка в краката, без да паднат на тревата.

А вие лично кога се чувствахте най-тежко?

-Като ни би Левски с 0:8. Щях да получа инфаркт. Не исках от срам да се прибирам в Хасково, минах на успокоителни. Не знаех как да гледам хората в очите. Но и дребните унижения са много. Да тренираш по селските терени на Горски извор и Добрич за където се е налагало да ходим с наши и на футболистите коли, поради липса на транспорт. Возеше ни Красен Ангелов, но понякога не можеше по обективни причини и ние си зареждахме колите. В такива ситуации нямахме план Б.

Какво още нямахте?

-Лекар. По едно време масажист. Ако първото не е чак толкова от значение, то без масажист и рехабилитатор не може. Здравко Узунов отчасти хранеше отбора в ресторанта си, но не го правеше безплатно. Дори към момента още има да взима пари от клуба. Въобще всичко се свежда до парите. Имало е някои които са помагали с пари. Примерно Шенер Сабри плати по-голямата част от зимния лагер в гр.Сандански, за което му правя евалла. Но в ежедневното финансиране и обезпечаване на нуждите, нямаше кой да помага на генералния и единствен всъщност спонсор.

Ако знаеше какво ще ти се струпа на главата, щеше ли да си оставиш професията и да нагазиш в местния футбол?

-Може би щях защото футболът е моята страст, а имах желанието да помогна. Но нямаше да се съглася да ми действат през главата. Нито да се товаря като магаре с няколко длъжности накуп, от което вероятно е страдала работата ми в някои от тях. За което се извинявам на феновете, ако нещо съм пропуснал и не съм свършил както трябва. На тях изпитвам нужда да се извиня. То като гледам, няма кой друг да го направи.

И последно. Какво да очакваме от италианският инвеститор Пиетро Белардели ако неговото намерение за спасяване на Хасково не се окаже блъф?

Знаете ли, не искам да говоря за това защото каквито и сметки да си прави, важното е че ще налее пари и ще спаси отбора, това в момента е най-важното. Иначе това което ще се промени видимо, са многото италианци които ще пристигнат във ФК Хасково.. И за да изпреваря следващия въпрос, ще кажа че това със сигурност е за добро. Но не се знае за чие добро.