Атанас Василев, екскмет на Хасково (1995-1999 г.)

- Как възникна идеята за изграждане на православен храм в квартал „Орфей”?

- Това, което си спомням, че през есента или зимата на 1995-а при мен в общината дойдоха хората от инициативния комитет – предимно жители на споменатия квартал. Те споделиха болката си от това, че най-многолюдният местен квартал е без своя Божия обител. Молбата им бе местната власт да влезе в контакти с Пловдивската митрополия, за да се разбере възможно ли да се осъществи това богоугодно начинание. Свързах се с дядо Арсений, той каза, че по принцип няма възражения и ме посъветва да обсъдя темата с архиерейския наместник отец Антоний.

През 1996 година нещата напреднаха. В кметството започнахме да търсим свободен терен, който да предоставим безвъзмездно за изграждането на храма. Включиха се и други хора, оформи се идеята за създаване на фонд. За празника на Хасково – Голяма Богородица, се събрахме на тържествен обяд в енорийския храм, чийто домакин бе митрополит Арсений. На чаша вино владиката сподели, че не бива подготовката да е дело на инициативен комитет, редно е да се учреди настоятелство на бъдещия православен храм с помощта на архиерийския наместник. Дотогава всичко вървеше малко или много като светска инициатива. Решихме да работим в съответствие с канона. Оставихме главното да се движи от църковното настоятелство, ние като местна власт се съсредоточихме върху конкретни неща – терен, проект, спомоществователи.

- Така се стига до дарения от архитект Нина Танчева проект на храма...

- Редно е да уточня, че тя бе начело на колектив, който проектира цялостно нещата. Всичко това бе дарение. Освен лични дарения на граждани рамо на идеята дадоха и строителните фирми „Монолит” и „Марчела”, помогна и „Хасково табак”. Събраха се около 1 милион лева. Първата копка направи и отслужи тържествения водосвет митрополит Арсений на 20 октомври 1997 г. Тогава храмът бе и кръстен – „Свети Иван Рилски”. Строителството започна, вървя до края на моя мандат – 1999-а, продължи и през следващите 2 години. Бях възложил обекта на заместника ми Николай Ванчев, светла му памет. Някъде през 2001-а стана някаква неразбория, всичко спря. Ванчев ми каза, че е възникнал конфликт с наследилия ме на кметския стол Георги Иванов. Фондът и храмовото настоятелство нямат вина за преустановеното строителство.

- През януари 2008 година общинският съвет гласува да се отнеме безвъзмездното право на строеж, дадено на настоятелството, и възлага да кмета Иванов да предприеме необходимото за доизграждане на храма. Това очевидно не се случва.

- Какво точно е станало, само Георги Иванов може да каже. Повтарям, че аз знам за конфликт между местната власт и приемника на дядо Арсений на владишкия трон – митрополит Николай. Обществена тайна са и влошилите се на един етап отношения между собственика на “Монолит” Иван Стаматов и Георги Иванов.

- Има ли, според Вас, политика около сагата с орфейския храм?

- Не, не мисля, че това начинание е било политизирано под някаква форма. По-скоро нещата имат личностни измерения. Мисля, че обясних какви точно.

- Докато орфейци чакаха храма си, бизнесмен изгради в квартала жилищен комплекс от затворен тип и параклис към него – „Свети Мина”. Така че миряните не останаха без място, където да запалят свещ и да се помолят.

- Парадоксално е, но е факт: частната инициатива за пореден път изпревари общественото начинание. Но това е само един от многото хасковски парадокси.

- Когато митрополит Арсений направи първата копка, спомена ли кога би могъл да е готов храмът?

- Не  постави определен срок. Помня, че се пошегува: „Църквите в Хасково се умножават. дали ще имаме свещеници за новите, поповете ни са малко?!”  И още нещо ми е останало в паметта от онова време: сред жителите на „Орфей” цареше голямо въодушевление покрай храма, чувстваха се обединени около една благородна кауза, усещаха се като общност, а не като отегчени обитатели на квартала-спалня. Подобен ентусиазъм ги владееше и когато направихме търговската зона около „Веспрем”.

- Как бихте коментирали 16-те години след Вашето кметуване? Какво се случи в Хасково през това време?

- Мисля, че в този период в кметството се съсредоточиха доста властови лостове, които бяха държани и движени от тесен кръг хора. Това не беше добре за Хасково. Общинският съвет до голяма степен бе обезличен, върху членовете му се осъществяваше диктат. По мое време не бе така. Не разполагах с такова мнозинство в местния парламент. Когато имаш зад себе си мнозинство, излизаш от релсите на демокрацията. В ония години в общинския съвет се разгаряха политически спорове, кипяха дискусии, привеждаха се аргументи, търсеше се консенсус. В първите години на демокрацията общинските съветници бяха признати авторитети в своята област – лекари, адвокати, технократи. Бяха старейшини, нотабили, уважавани хора. Впоследствие местният парламент се напълни с верни партийни послушници.

- Очаквате ли нещата в Хасково да тръгнат към по-добро, след като Добри Беливанов смени Георги Иванов по волята на избирателите?

- Аз съм местен лидер на опозиционна сила – БСП. Като гражданин очаквам добри времена. Но трябва да се даде по-голям толеранс на екипа на ГЕРБ. Наместването във властта не е бърз процес, нужни са поне 3-4 месеца. После почва същинската работа. В доста от начинанията би следвало да има приемственост, така например се случи през годините със зеленчуковия пазар.

- Имам приятни спомени от понеделничните брифинги на кмета Атанас Василев. Те бяха в малката зала, обстановката бе почти задушевна. Почваха към 11 часа, малко след кмета влизаше красиво момиче с не по-малко красива бутилка марково уиски. Местната власт черпеше уважително четвъртата...

- Помня, така беше. Аз се чувствах като сред колеги. Макар че, ако се вземат предвид негативните писания на някои репортери по мой адрес, може би им бе много и чаша чешмяна вода. Шегувам се, разбира се. Такава е играта – никой не е излязъл победител от битка с журналисти.

- В ония години имахте девиз – “И децата ни ще живеят тук”. Още ли сте такъв оптимист?

- Иска ми се да е така. Макар че младите хасковлии през последните двайсетина години постоянно ме опровергават.

Интервю на Недялко Бакалов