На 40 годишнина на оркестър „Канари“ в село Дълбок извор се събраха по протокол представители на местната власт, представители на Академията за музикално и танцово изкуство и приятели и артисти, с които музикантите не веднъж са били на една сцена.
XV Творческа среща на народните оркестри в Дълбок извор се превърна в гостна, домакин на която беше създателят на оркестъра – Атанас Стоев. Той освен като баща на една от най-обичаните фолклорни формации, празнуваше и своето 50-годишно творческо присъствие на сцената. Пръв му честити кметът на село Дълбок извор Янко Янков. Той му пожела здраве и късмет и да продължи своята творческа дейност.
От името на Ловно рибарско дружество „Марица“ Тодор Баръмов поднесе ловджийски нож. Стар ловец и член на Драгойновската дружинка Атанас Стоев – Канара се беше подготвил с железен лев, за да се разплати за „опасния подарък“.
Почетен плакет и грамота връчи кметът на общината Ангел Папазов.
Доц.д-р Иван Делирадев поздрави юбиляра от името на ректора на АМТИ. „Бъди здрав, аретлик!- се казваше в поздравителния адрес – Меховете на твоя акордеон имат да издухват още много хора и песни."
Маестро Димитър Ангелов припомни, че няма българска сватба в България и по света, която да е минала без песен или поне едно хоро на „Канарите“, а човекът Атанас Стоев може да държи своя 16-килограмов акордеон 16 часа и да не спре да свири.
Да поздрави приятеля си на сцената беше и световният музикант Иван Милев. Той сподели, че където и да е свирел по света, феновете са искали винаги да изпълни и песен от репертоара на „Канарите“. Това пък беше повод празнуващият "Канар" да си припомни годините, в които е бил на една сцена с  бащата на Иван Милев – Атанас.
Нешко Нешев благодари на своя учител за подадената му ръка.
На сцената се качи и „големият“ артист Иво Папазов. Той изненада с разказа си за първата среща с Атанас Стоев. „Бил съм около 15-годишен и свирех на една сватба в махалата в Чирпан, а той свиреше на българска сватба. Тогава за пръв път се засякохме и се запознахме“. След това си пожела на 100 годишнината  - пак да са заедно.
С много вълнение беше посрещнат Никола Янков – Леновчето. „Най-хубавите работи в занаята съм научил от Леновчето“ - призна Стоев.
Да го поздрави с цветя при музиканта се качи и Росица Джангозова – една българка, която учи американците на български фолклор.
Веселин Джанкардашлийски поздрави ученика си за това, че винаги иска да постигне повече и да върви напред, а той му благодари с простото и топлото: „Благодаря, учителю мой“.
Друг представител на академичните среди – акад.проф. Петко Радев с усмивка отбеляза, че Наско Стоев е скрил някоя и друга година откакто свири – според него този майсторлък е постигнат с повече години труд.
От името на организационния комитет на Творческата среща Атанас Джангозов поднесе статуетка за годишнината на оркестъра.
Хасковлии, които живеят в Йоханесбург дойдоха в Дълбок извор, за да благодарят на „Канарите“ и Атанас Стоев за концертите в Южна Африка и за да ги поканят отново да ги посетят.
След поздравите на сцената заеха места музиканти и певици, които през годините са работели с оркестър „Канари“. Преди това Атанас Стоев спомена всички свои съратници и съоснователи на оркестъра, които вече не са между живите – Елена Граматикова, Иван Стайков, Недялка Керанова, Аньо Анев, Динко Даскалов.
Присъстващите фенове веднага се заловиха на хорото, поведено от кмета Папазов. Докато на сцената се изявяваха Христо Вълчев, Димитър Фъндъков, Миньо Георгиев, Владимир Величков, Константин Нейчев, сестри Диневи, Елена Чаушева, Бисер Бояджиев, Атанас Стоев и синовете му Стоян и Атанас – младши, Надя Стоянова, Нешко Нешев настроението се вдигаше с всяка обиколка на хорото. Тогава изненадващо за цялата публика на сценатасе качи една от най – обичаните български фолк изпълнителки – Ивана. Много нейни фенове не знаят, но преди да започне самостоятелна кариера, тясъщо е пяла в семейството на „големите, единствените, най-можещите, емблемата на българската народна музика -„Канарите“.
Цялата тази дългогодишна взаимна обич и творческа дейност Атанас Стоев обяснява само с една дума – „любов“. Любовта към хората и към музиката може да ражда творчество като неговото Другото са правила и компромиси, които са необходими, за да може един оркестър 40 години да се задържи на сцената.

Теодора Кирякова