Хасковски резил бе разнесен чак до Англия, като въвлече и Община Хасково в унизителна семейна крамола в квартал Хисаря. Воюващи за имот сестри решиха днес да дадат генерално сражение на личната си неприязън, след като повикаха общински служби да им разрешат трупани с годините бакии. На всичкото отгоре привлякоха за подкрепление и семейството на едната си дъщеря, работеща във Великобритания. Именно с повикване от Лондон скандала стигна до медиите, като бе представен като навлизане и злоупотреба с чужда собственост извършвана с помощта на общината. От не много свързаните обяснения на международния разговор се разбра, че днес на ул. Лом 14 в Хисаря се бутала незаконна ограда, но не се бутала както трябва, въпреки че жалбоподателят имал заповед на кмета Георги Иванов за пълно сриване на незаконния строеж. Скоро стана ясно, че войните на семейство Сюлейман не могат да бъдат изяснени дистанционно и се наложи проверка на терен. От мястото на събитието нещата изглеждаха така: собствениците на незаконен строеж се жалват, че общината не го бута изцяло, а само наполовина !? Биленти Сюлейман настоява, че общинарите трябва да рушнат всичко, включително и солидната зидария на мини подпорна стена, която задържа доста кубици пръст по силно наклонения и изглеждащ като свлачищен район в кв. Хисаря. Биленти призна, че тя и семейството й построили оградата, но сега настоява общината да я бутне изцяло, а не само наполовина, защото от това щяла да бъде облагодетелстване нейната сестра Гюлсер. Как, не стана ясно, но бе видимо, че всяка от сестрите изпитва мазохистичния порив да се чувства добре, когато другата е нещастна и обратно.
В лютата семейна война най не на място се чувстваха общинските служители, които днес привеждаха в действие заповедта на кмета за принудително премахване на строежа. КОРЗ-аджии и служители на архитектурата бързаха да се изнесат от „стършеловото гнездо“, а шефът им Ивомир Орлов напусна с вид на човек, страдащ от тежък зъбобол. Останалите до последно общински полицаи имаха вид на получили топлинен удар, ама не от слънцето, а от горещите децибели, разменяни интензивно между двете сестри. Те бяха обърнали надолу с главата естествения семеен порядък-жените се ругаеха люто лице в лице, а мъжете стояха отстрани и кълняха. След 1-часова какафония горе долу стана ясно следното: Оная /Биленти/ построила нещо си, но струпала строителните отпадъци пред частта от имота на Гюлсер. Тя не искала да се жалва, ама ей така между другото пуснала няколко жалби до общината, в която ковлади сестра си за боклука, постройките, оградата, двора и вероятно връзки с извънземните. Тая пък/Гюлсер/ не се наяла и вечно създавала проблеми. Писала жалби още когато двете сестри били съсобственици на първия етаж от триетажната кооперация, и така и не се спогодили да разделят имота. Стигнали до съд. По едно преме Гюлсер изкупила дела на сестра си и вече владеела първия и третия етаж, докато вторият оставал за Биленти. Сега обаче предстояла делба на двора. И тук идва разковничето на кого е аджеба тая ограда. Гюлсер се жалва от нея и изисква да се премахне. От общината, междувременно вече ошашавени от свирепата сестринска война, кандисват и изпращат предписание за премахване на постройката. Биленти и дъщеря и Фариз се съгласяват, но настояват да се разруши всяко нещо над кота нула, тоест и половин метровата подпорна стена. Ама общината орязала само металната ограда и това се третира като бонус към другата сестра. „Щото ако махнат подпорната стена, пръста ще влиза в първия етаж, който е неин“, люти се Биленти. Впечатлението е, че е съгласна да и сринат всичко, ако от това потърпевша ще е сестра й. Впрочем: „Аз нямам сестра“, категорична е Биленти. Гюлсер е само „тая“.
Сестринската война в Хисаря продължава от години, свидетелстват комшии, за които ставащото в дома на Лом 14 вече даже не е и сеир. Със зле прикрита досада съседите споделиха, че отдавна знаят за проблемите на фамилията, като единственото, което още не си бяха изяснили, е дали двете / Биленти и Гюлсер/ са луди или просто люти. Семействата на самите сестри май залагаха на първата версия- “Проблемът е духовен“, със съжалителна усмивка поясни щерката Фариз. Във всеки случай младите бяха съгласни, че никога не е късно човек да стане за резил. Но се бяха примирили да са в кюпа заедно с родителите си.
Г. Христов
