Тихо, тихо, още не е за казване. Ама ти на калко месеца си, че казваш? Минаха ли трите месеца?
Напомнят ли ви нещо тези реплики? Познато ви звучат, нали?
Така е. У нас да ти се случи нещо хубаво и да искаш да споделиш или изкрещиш радостта си е забранено. Тук си е страшна работа щастието. Не може току виж да се демонстрира. Има си кой да те наблюдава и да ти го отмъкне. Дали ще е дяволът, който не спи или съседът, който не те оставя да спиш, не се знае, но врагът дебне. По този повод и всяко начинание трябва да се извършва в пълна тишина. Ти си действай, кой те кара да се обясняваш?! Ш-шш-шът, тихо да не чуе...Комплиментите също с мярка, че днес му казваме на тоя човек нещо хубаво, утре взел, че се гътнал. За децата и дума да не става. Те са „мръсни цигани“ или нека бъдем политически коректни – „мръсни роми“, „кокошките да ги наакат“, ‚ПУ-пу-пу“. С две думи защитата им е осигурена, тъй като са грозни, наплюти и изцапани с курешки.
По същия повод и горките бременни трябва да си мълчат и кротуват. Никаква радости и то до третия месец. Пак добре е, че е избрано най-малкото сакрално число. Можеше по редицата да ги удари и 7, 9 или 12. При последния вариант може да се пропусне направо споменаването на бременността, а директно да се пристъпи към света с репликата „Ето ви дете!“. Също така страдалките не могат по никакъв начин да намалят окосмените си части. Подстригването забранено. Ножици да не се докосват. Под арки да не минават. Игли да не докосват...И още...
Поетапно достигаме до варианта, в който едно силно рошаво същество от женски пол, което ш-ш-шът не е бременно не смее ни да говори, ни да извършва ред дейности, защото тя тая не се знае. По тази причина и не може, а и не трябва да купува каквото и да е било и за бебето си предварително.Така или иначе то напрактика все едно не съществува, така че не е проблем да не му се купуват неща. Колко бащи тичат, докато майката е в болницата и купуват несъразмерни дрешки, мъкнат легла с дядовци и баби… Не ми се мисли.
При тези обстоятелства не е трудно да се достигне до пълен стрес за всички. А има места, където радостта придружава целия този процес от самото начало. Места, на които майката свободно без страх говори и прави каквото си иска. Места, на които се подготвяш, когато ти пожелаеш и си купуваш всичко необходимо ако си искаш веднага.
Винаги може да се случи нещо и никоя тайна или специално наплюване не може да ни спаси от това. Спокойствието, вярата и радостта обаче никой не трябва да ни я отнема в този специален момент. Да оставим страховете и да помогнем на бременните да преминат през този период максимално щастливо.
Жанета Матанова