“През 2004 година тогавашният Висш съдебен съвет, две трети от който са за затвора, за един месец назначи цялата си рода в съдебната система. Това възмути не само магистратите, но и цялото общество. Последвалата реакция бе въвеждане на тотално конкурсно начало за всяко съдийско място. В резултат се получиха истински куриози. Съдията от Хасковския окръжен съд Господинка Пейчева например, на която й остават няколко години до пенсия, желае да прекара остатъка от кариерата си на по-спокойно място – в Ивайловградския районен съд. Това на практика е слизане по-надолу в йерархията. Според правилата обаче трябва да се яви на конкурс за мястото. Пейчева има ранг на върховен съдия от повече от 15 години, решавала е тежки, знакови дела. (Тя бе съдийката, която осъди Иван Тодоров Доктора на 5 години затвор преди години – б.а. ). И сега трябва да се явява на конкурс за място, за което кандидатстват предимно младши съдии, които тепърва влизат в системата”.

Думите са на зам.-председателя на Окръжен съд Хасково Стратимир Димитров пред Haskovo.net. Той направи доста рязко и критично изказване при обсъждането на новия Закон за съдебната власт на събрание на магистрати от Пловдивския апелативен район в петък миналата седмица. На събранието присъстваха министърът на правосъдието Христо Иванов, председателят на ВКС Лозан Панов и други висши магистрати. Там се чуха и други резки критики на проекта за реформа на съдебната власт.

Съмнение, че авторите на реформата наистина искат да променят нещата. Това прозира зад изказванията на съдиите. „Поставените проблеми се отнасят изключително до съдилищата в София. Но това не са нашите проблеми”. Това пък са думите на шефката на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова на събранието в Пловдив.

Стратимир Димитров навлиза в подробности пред репортер на Haskovo.net. „Омръзна ми да слушам и да чета за мудно правосъдие и манипулации при случайното разпределение на делата. Ако се прегледа статистиката на ХОС за 5 или дори 10 години, ще се види, че 80-90 процента от делата са решени в срок. Това се отнася и за повечето от съдилищата в страната. Така че мудното правосъдие е проблем на Софийските Градски и Районен съд. Няма как да е иначе, когато 130 съдии заседават в 20 зали. Там няма как да насрочиш едно дело повече от 2 пъти в годината, поради липса на зала. Повечето съдилища в страната нямат този проблем”, обяснява съдия Димитров.

Другият проблем, лансиран усилено в публичното пространство – манипулация при случайния избор, отново е предимно „столичен”. Това е логично, предвид факта, че там се разглеждат делата с най-големи финансови и политически интереси.

Стратимир Димитров: „В нашата колегия (Наказателна колегия на Хасковския окръжен съд) случайното разпределение се извършва от съдия Петева. На нея й вярвам, както на себе си. Така че проблемът, освен в самия софтуер, се заключава в човека, който натиска копчето”.

Сред промените, предвидени в проекта, са значителното орязване на провомощията на шефове на съдилища. Предвижда се работодател на магистратите да не е административният ръководител, а съдебният администратор. Той да назначава съдиите, той да ги предлага за наказания.

Стратимир Димитров: „В проекта прозира недоверие към административните ръководители на съдилища. Това е обяснимо и логично, предвид общественото недоверие към системата. Но лекарството не е това. Правилното лекарство е контрол. Като се види, че един човек не става, да си ходи и да се търси друг.”

И тук топката отново е във ВСС. И досега шефовете на съдилища не могат да наказват съдия. Те предлагат на ВСС да се образува дисциплинарка срещу някой магистрат и ВСС решава. И нещата влизат в българското русло – кой има повече „свои хора”. Лобизъм, ходатайства, броене на гласове. Познато и преди повече от век наречено от Захарий Стоянов „зетьо-шуро-баджанакизъм”.

Моника Маковей явно е права, като казва, че реформите са губене на време, решението е „точният човек на точното място”. Което в българския вариант е почти неприложимо, предвид факта, че израстване до върховете в съдебната система никога не става случайно, тук случайности няма. Системата е бетонирана отдавна и изкачването по кариерната стълбичка е изцяло съобразено с „особеностите на българската правораздавателна система”.

Така че „точен човек на точно място” би било наистина прецедент и в разрез с всяка bg традиция.

Може ли един председател на съд да влияе на магистратите да вземат едно или друго решение по дадено дело? “Сигурно може”, отговаря съдия Димитров. “Зависи от човека. Ако някой се поддава на натиск, той ще го прави, независимо какъв възлов пост заема в обществото”.

Дали орязването на правомощията на административните ръководители ще ограничи корупцията в системата?

Стратимир Димитров: “Бих повярвал, че наистина искат да променят нещата, ако обявят наведнъж конкурси за всичките десетки вакантни места за съдии в Софийски градски съд. Сега обявяват единични свободни места. Вместо това там командироват съдии от определени места, обикновено правилни хора, готови на всичко. Така се заобикалят всички правила. Обаче вместо да се направи това, защото точно там е големият проблем, се изземат правомощия от административните ръководители, за да се дадат на друг. В случая – съдебния администратор. И на общите събрания на съдиите, които ще са натоварени с решаване на редица текущи въпроси. Но как се събират на общо събрание 140 съдии? Един има насрочено дело, друг решава срочно даден казус, трети е в болнични. Ние събрания ли ще правим, или ще правораздаваме?”

Друг остър проблем, поставен от съдията Статимир Димитров в Пловдив, е така нареченото от него “запушване на системата”. Става дума за липсата на възможност за кариерно развитие на магистратите.

“Последният конкурс за районни съдии в Хасково е бил през 2007 година. В Хасковско районните магистрати са навъртели средно по 15 години юридически стаж, заедно с предходната си работа. Но място в Окръжен съд ще се освободи най-рано през 2018 г., което означава, че повечето не могат да мръднат в йерархията още 3-4 години. Изглежда много от тях ще се пенсионират като районни съдии, което едва ли им харесва”.

Това на пръв поглед изглежда вътрешен въпрос, проблем от кухнята на съдебната система. Но не е.

Стратимир Димитров: “Всичко това води до демотивация на районните магистрати. През последните години се наблюдава влошаване на тяхната работа. Те деградират. Ако думата не ви харесва, заменете я с друга. Но тенденцията е такава. Нямам предвид деградация в личностен план, а в професионален. Не се доизпипват нещата, не се навлиза в дълбочина на казуса. И това е напълно обяснимо предвид липсата на професионална мотивация".

А влошеното правосъдие вече хората го усещат на гърба си.

Освен израстване в кариерата обаче, този проблем има и чисто финансово измерение. Основната заплата на съдия в Окръжен съд е 2200 лв. В Районен – 500 лв. по-малко. Разликата е горе долу колкото средната заплата в Хасковско. Мотив и артисва, както би казал Хайтов.

Преобладаващото мнение на магистратите в страната за предложените промени е, че освен силно дискусионни, са и всъщност козметични. Те не биха могли да доведат до коренна промяна в съдебната система.

“Има много варианти за драстични промени. Някои от тях обаче са неприложими за България. Например в някои страни е забранено на съдии да правораздават по родните си места. В Турция например е така - повечето магистрати в европейската част на страната са от Анадола. При нас това трудно може да стане по една проста причина – пари. В Турция назначават съдията в друг град, но му връчват ключовете за жилището и служебната кола. Освен това – командировъчни, въпросът за съпругата, къде ще работи, децата къде ще учат и т.н.”

Нивото на заплащането в българската съдебна система е недостижимо за повечето браншове в страната. Мотивът за високите заплати навремето е бил ясен – така магистратът се предпазва от изкушения в корупция. Дали обаче и това лекарство е било правилното? В същото време е шокиращ дисбалансът при финансирането на системата. Неотдавна в касата на Окръжен съд Хасково нямало дори скромните 17 лева, с които да платят за нов датчик за дим. Наложило се от пожарната да им го сменят "на доверие", срещу обещанието, че при следващия бюджетен транш ще го платят. Дългогодишен съдия от Окръжен съд, който пожела да не се цитира името му, разказва за дразнещите скъпи семинари на Боровец, Пампорово и други курорти, на които големите съдебни шефове пристигат със скъпи и лъскави лимузини. "И същите тези ни предупреждават да гасим лампата в кабинета, когато отиваме до тоалетна, за да пестим ток". Отдавна магтистратите в Хасково събират пари помежду си за тоалетна хартия, минерална вода и др.  

На срещите си със съдиите правосъдният министър Христо Иванов подчертава, че съдебната реформа “не е съдебен акт, а процес”. По думите му новият закон за съдебната власт е само началото, а става дума за 7-годишна стратегия за реформи.

Според съдиите обаче дори козметичните промени, предлагани сега, ще срещнат голяма съпротива в парламента. А пък коренна промяна на системата е направо невъзможно да се гласува от политиците, защото тогава повечето от тях рискуват да влязат в затвора.

Тодор Кръшков