Поради спецификата на българската социална и образователна система за щастие децата до 2-3 годинки са с майките си. В повечето случаи не са в образователните институции. Това от своя страна позволява да се изгради здрава и добра връзка на привързаност с майката, от друга обаче нищо не ни пречи ние самите родители да провеждаме игри, които обогатяват и развиват уменията на децата ни. Такова предложение са измислените от Елинор Голдшмид „Кошница на съкровищата“ и т. нар. евристичната игра. И двете се базират на т.нар. евристичен метод. Този метод представлява система, при която детето се стимулира само да открива и разучава познанието. Евристиката (от старогръцки: εὑρίσκω, heurísko - намирам, откривам; heuriskein - откривам) се отнася до техники за решаване на проблеми, учене или правене на открития. Дълги години това е основен метод в английското, а в последните 10 години и в испанското образование в ранен етап, а именно от 1г до 6г. Сред привържениците на ученето чрез откритие е и американския професор по когнитивна психология и педагогика Джером Брунер. Още през 60/те години на миналия век той формира теорията си, в която основна характеристика е, че ученикът трябва да се остави сам да открива и постига знанието. Тази теория е изключително различна от традиционното образование, каквото е и в момента българското, защото съдържанието не се предлага на ученика в готова и завършена форма, която той само трябва да заучи. Точно обратното. Всичко се представя в незавършена фаза и децата водени от естественото си любопитсво сами правят необходимите изводи.
„Кошница на съкровищата“ и евристичната игра изхождат именно от тези принципи.
Първата игра е създадена за най-малките от 6 м до 12м. Единственото изискване е детето да може да сяда самостоятелно. В момента , в който е готово да се задържа, пред него се откриват изключително много нови възможности за изследване на обграждащия го свят. Елинор Голдшмид използва тази специфика на момента и предлага на бебетата разнообразни материали, които да манипулират, стимулирайки сетивата си.
Играта се провежда по изключително лесен начин. Необходима е някаква кошница или голяма панер. В него се поставят предмети от ежедневието ни. Желателно е да не са играчки. Точно обратното, неща, които са неспецифични за бебета, а в бъдеще ще са част от средата им. Например черпаци, лъжици, щипки, памуци, парцалчета от различни материи, пластмасови чашки, чинии, кутийки, може ябълки, мандарини и каквото ви хрумне, стига да е безопасно. Всичко се поставя в панера и детето се оставя да манипулира и разглежда обектите. Добре е да сте наблизо и да контролирате процеса. Колкото са по-цветни и по-разнообразни като материи предметите, толкова по-добре. На всеки 15 дена е добре да се сменя съдържанието на кошницата.
Евристичната игра е подобна, но при нея детето е стимулирано да се придвижва и да развива грубата си моторика, когнитивните си умения да разпознава, съпоставя, анализира, както и сетивата си и математическите си умения за класификация. Подходящата възраст е от 12-24 м.
Необходими са много и различни премети, няколко торби и кошници, в които детето да прибира и класифицира. Обектите се струпват на три различни места смесени, дават се някакви панери и се наблюдава как децата ще разпределят намереното. Много важна е и фазата на прибиране, при която всичко се организира в торби. При тази игра е добре да се използват малко по-специфични обекти. Например: различни кубчета, геометрични фигури с различни цветове и т.н. Ако темата са плодове, могат да бъдат различни видове плодове. Ако е зеленчуци, зеленчуци и т.н. Добре е, ако можете, да съберете повече от едно дете, за да се стимулират и социалните умения на децата. А именно: как делят материалите, отстъпват ли, споделят ли, предоставят ли. Играта се провежда не повече от 40 мин, като последните 25мин. са за организиране и прибиране.
И двете игри позволяват детето само да открива предметите за какво служат, каква форма имат, с какво се комбинират, на какво приличат и т.н. Следва се естествения ритъм на бебетата, няма напрежение и хиперстимулация, само интересно предложение, което да разбуди любопитството им.
Жанета Матанова