В последно време започна много да се говори за практиката да се правят цезарови сечения просто така, без никаква основателна медицинска причина. Истина е обаче, че процесът не е никак нов. Много години вече безболезненото раждане чрез секцио е основна реклама на много частни клиники в България. Колко безболезнено може да бъде възстановяването от една операция е друг въпрос? Друг въпрос е и защо подлагането на риска от подобна интервенция се представя като едва ли не по-контролиран и безопасен метод от естественото раждане? Как ли са оцелели предците ни без секциото по желание да се чудиш? Тая болка...Този ужас...

Десетилетия вече се движим с бясна скорост към препокриване на очакванията на фантастите. Все повече изкуствено във всяко едно отношение. Да раждаме с операции, да храним с шишета, да продължим с бурканчета, да даваме витамини, защото хапчето със сигурност съдържа нещо по-специално от обикновените зеленчуци и плодове, да носим изкуствени материи, да гледаме животните по филми и картинки, да живеем далече от земята(за какво ни е, тя е мръсна, цапа, пък и някой друг да я работи)...Скоро направо ще започнем и да се размножаваме безконтактно и всичко ще си дойде на мястото.

Не говорим за случаите, в които се налага секцио поради позицията на бебето, състоянието на майката или друга медицинска причина.

Още 2006 година на мен лично ми беше представено цезаровото сечение като прекрасна алтернатива. Лекарят ми в Пловдив ясно ме посъветва така и така съм имала белег от друга операция, направо щели да направят среза отгоре, хем да не ме боляло раждането, хем да оправели разреза, че бил зараснал грозно. Все пак съм била интелигентен човек, пък и клиниката, която строели щяла да е готова докато стане време да раждам. Очевидно интелигентността изисква да не се напъвам „като някоя селянка“ така да се каже. Отначало почти стреснато започнах да разпитвам дали ми има нещо, дали бебето е добре. След като разбрах, че е просто въпрос на интелигентен избор, спрях да питам. След няколко месеца родих по най-естествен начин с лекаря на смяна. Преживяването беше чудесно, а болката съвсем търпима. Не се почувствах оглупяла и по-малко интелигентна след този първобитен акт.

Години по-късно в една далечна държава никой никога не ме попита дали искам секцио. Въобще не съществува този въпрос. Отиваш. Приемат те. Започват контракциите. Ако се налага ти правят секцио, ако не, раждаш като всички останали. И интелигентните, и не чак толкова, пък даже и откровено простите. Защо ли? Май причината беше, че лекарите са всички на заплата, ясна и определена, напълно достатъчна и независеща от извършените манипулации.

Вече доста време СЗО алармират за изключително завишения процент на ненужни операции.
Агенцията на ООН препоръчва ясно тази интервенция да се прави само когато е наложително по медицински съображения. Досега СЗО казваше, че оптималният дял на ражданията със секцио е 10-15%.

По последни данни 23% от жените в Европа и 35,6 на сто в двете Америки раждат по този начин.

Така или иначе моето усещане за България е, че в голяма степен е въпрос на пропаганда. Много от жените, които се съгласяват да им се направи секцио, дори смятат, че се налага, защото биват убеждавани, че „тазът им е тесен“, „плодът е голям“ и какво ли още не. Много рядко наистина е въпрос на личен избор. Секциото по желание не изразява желанието на майката. Просто някой я е убедил, че в противен случай нещо ще се случи. Малко са бременните, които могат да издържат на такава атака.

Моят скромен съвет е, ако някой настоява да родите с операция, а не откривате ясно медицинско основание, потърсете второ мнение. В противен случай секциото по желание не е нищо друго освен секцио по нежелание!