Потомствени рибари от Хасково са се отдали на мисията да прочистят част от микрогьолчетата около града от рибните душмани. Номер едно в този списък не са набеждаваните за такива раци, а друга риба - всеядната каракуда. Поглъща всичко и най-вече малките на останалите рибки. За разлика от другите видове риба, каракудата е изключително издръжлива, оцелява в малко вода и малко кислород и през цялото време яде себеподобните си, а според някои-и себе си. Там, където се въди каракуда в големи количества, нормална риба не вирее, обясниха таткото Емил и бъдещият 5-класник Атанас. Днес те бяха решили да видят сметката на рибния канибал в микроязовира край пътя от Ханче Клокотница до Е-80. По рано там се въдили шаран, амур, толстолоб и други видове. Сега останало само каракуда и то в такива количества, че дори не успявала да порасне. Бащата и синът я вадеха наред и в големи и в миниатюрни размери, макар последните видимо да не ставаха за ядене заради малкото месо и многото кости. Целта в случая била не толкова да се напълни тигана, колкото да се направи санитарна оборка на язовира.

Проблемът с каракудите по хасковските язовири не е от вчера и според редови рибари се задълбочава всяка година. Заради многото въдичари/ 5 хил.годишно, само регистрирани/, нормалната тревопасна риба намалявала, а каракудата изяждала останалото. Самата каракуда пък е трудна за улавяне, защото по подобие на сома се излежава в тинята на дъното през деня, а е активна през нощта. Тогава, когато риболовът е забранен. В резултат почти всички микроязовирчета са обезрибени, включително и най-макро водоема областта-този до Тракиец. От няколко години там преобладаващата риба е каракука, която заедно с плодящите се раци и все по-безнаказани бракониери, се считат за главни причини за изчезване на другите рибни популации.

Г.Христов