Всички си спомняме времената, в които децата имаха доста задължения в дома. Да се изхвърли боклука, да се купи хляб, да се полеят цветятя, да се разходи кучето и какво ли още не. Незнайно защо все по-рядко на децата се дава възможност да помагат вкъщи. Едни си мислят, че са малки, други, че няма да свършат задачата добре, трети, че сега им се е паднало да са деца. Дали е така обаче?

Моето лично мнение е, че децата трябва да имат задължения и да помагат. Това по никакъв начин няма да развали безгрижното им детство. Да дадем ранен пример за отговорностите в живота е от изключителна важност. Безоотговорните деца се превръщат в безотговорни възрастни. Ако една майка по цял ден обгрижва детето си и върши всичко вместо него, така ще се наложи да продължи и в бъдеще.

Домашната работа кара децата да се чувстват важни и полезни.

Укрепва самочувствието им и им дава шанс за малко да са почти равни на големите.

Заздравява взаимоотношенията между членовете на семейството. „Задружна дружина планина повдига“ е чудесна поговорка, която показва колко важна е добрата организация. Да дадем шанс на всички да участват в семейните дейности е много ценно. Да се почувстваш горд от свършената работа, макар и да е била трудна, носи голямо удоволствие на всеки. Същото важи и за децата. Урокът, че си важен за другите и че разчитат на теб, е безценен. Затова е толкова съществено, макар и малки, децата да се включват.

Дори за 3 годишните могат да се измислят задачки. Най-малките да помагат при комплектоването на чорапите от прането, да слагат покривката, приборите, да помагат в приготвянето на храната, независимо от пола си. Еднакво интересно е и за момчета, и за момичета, стига някой да не им формира предрасъдъци към домакинската работа. По-късно могат да участват в покупките, да хвърлят боклука, да си оправят леглото, да си прибират играчките и всичко, което сметнете за изпълнимо от вашето дете.

Добре е обаче, да не очаквате перфектно изпълнение на задачите и да не притеснявате малките хора ако не са идеални. Важен е пътят не моменталния резултат. Търпение.

По този начин помагате на тях, но и на себе си. В бъдеще децата, които са поемали отговорност като малки се превръщат в отговорни, уверени в себе си и добре организирани възрастни.

Жанета Матанова