Темата за детския сън последните десетилетия занимава активно купища различни специалисти. Защо малките деца се пробуждат често? Защо не могат да спят цялата нощ? Имат ли разстройство на съня ако сънуват кошмари, плачат на сън, стават, говорят...Как родителите да помогнат на децата си?

Изписани са цели библиотеки. Интересно ми е преди да се зажужи по въпроса как са спяли децата, защото определено са го правели. Едва ли някой има съмнение в това. Замисляли ли сте се как и къде са прекарвали нощта родителите ви или дори по-добре бабите и дядовците ви. Отговорът не е труден. Обичайно цялото семейство са били „натъркаляни“ един до друг в някоя малка стаичка, сгушени я в братя и сестри, я в родители, я в баби и дядовци. Дали са се пробуждали с писъци децата в тая ситуация, дали са имали кошмари? Със сигурност, но едва ли толкова, колкото биха имали ако ги оставим сами в легло тип клетка в отделна стая с шарени весели стени. Представата на сегашното общество за щастливо детство включва задължително прекрасно обзаведена самостоятелна бебешка стая, само дето бебетата грам не се интересуват от това. Дали бебето ни ще спи сред джунгла от играчки в последен писък бебешка кошара е заиграване с нашето его и няма нищо общо с бебешките потребности. Всъщност малките обичат да са сгушени, защитени и да усещат топлината на човешко тяло. Като се замисли човек нямат чак толкова странни желания. Да не би възрастните да си умираме да спим сами. В повечето случаи и ние си мечтаем някой да ни гушне. В такъв случай излиза, че натрапваме „привилегията“ да спят отделени само на децата си.

Истината е, че все още има много общества по света, които смятат за нормално и естествено малките деца, докато почувстват нужда да са сами в легло, да останат с възрастните. Да, настъпва момент , в който децата пожелават своята индивидуалност и самостоятелност. Не си представяте тинейджър гушнат в мама, нали... Сред най-интересните примери са японците, които смятат за напълно нормално детето да спи или с баба си и дядо си като израз на уважение, или с родителите си. Само за справка: Япония е сред страните с най-малко разстройства на съня сред децата и най-нисък процент на синдрома на внезапната смърт. Защо ли?

Латино-американските и част от скандинавските страни също приемат за естествено да се спи с мама и тате. Странното е, че всъщност нововъведението не е това, за което ви говоря. Не сегашните лигави, модерни родители, които не учат децата си на режим са измислили да се спи с децата. Напротив. Човешката раса винаги е гушкала по цяла нощ децата си. Затова и те имат вграден инстинкт да търсят по цяла нощ защитата на майката. Затова се събуждат като са отделени и плачат. Модата на бебешките стаи идва с икономическото развитие, а и от там се измислят хиляди теории, които да утвърдят нуждата децата ни да са все по-далеч от нас. По-лесно е все пак, а сегашното общество много обича и си пада по лесните неща. Лесно, да, но дали е добре за децата?...

Аз лично виждам от опита си, че малките, които спят до родителите си са по-спокойни, плачат малко, по-уверени са, нямат толкова нощни страхове, тъй като еволютивно няма защо да ги имат. Усещат защита през цялото време. Друг важен момент е кърменето. Много по-успешно и дълго е ако бебето през нощта е до майката. Така тя във всеки един момент може да откликне, а по този начин и да стимулира допълнително млечните жлези. Има изследвания, които също доказват, че в случаите на общо легло процентът на синдрома на внезапната смърт намаля значително. Топлината, емоционалната връзка, ударите на сърцето на родителите, дишането помагат на бебето да регулира и своите системи. От своя страна и самата майка подсъзнателно е нащрек и чувства всяка промяна в състоянието на малкото същество.

Вечният страх, че можело родителите да смачкат детето си на мен ми се струва много странен. Същите механизми, които ни карат да не падаме от леглото, например, ни държат в състояние да преценяме къде ни е бебето и да не го натискаме. Стига, разбира се, да не сме пием алкохол или да вземаме дрога.

Ако и вие сте сред тези „ужасни“ родители, които „глезят“ децата си и ги гушкат при себе си през нощта, не се безпокойте. Не слушайте съветите на разни хора, които ще ви убеждават колко лошо постъпвате. Действайте смело и без чувство за вина, дори всички да ви казват друго. Ами ако правите сте вие?

Понякога дори един може да носи истината сред тълпа от заблудени.

Жанета Матанова