Рафийе, започвате да рисувате сравнително късно, правите го едва от десетилетие, защо посегнахте към четката?
От малка исках да рисувам, да уча за това. Моите близки на село обаче все казваха - да си художник не е професия, гладна ще останеш.
По-късно, когато отидох в Турция, продължавах да поддържам тази своя мечта. Знаех си: все някой ден ще започна да рисувам, винаги съм споделяла това и със съпруга ми.
За един мой рожден ден мъжът ми Мусафет ми подари комплект за рисуване - статив, платно, бои и четки. Тогава реших, че дори да усещам, че имам дарба, тя трябва да се съедини със знанието и тогава бях убедена, че ще мога да творя.
Затова започнах да посещавам уроци по рисуване. Три години бях ученичка на големия турски художник Ибрахим Ашък. Работихме заедно на едно магическо място в Гебзе, до музея на Осман Хамди бей един от най – известните турски художници от XIX в, и дори в неговото ателие. Беше много вдъхновяващо, защото сякаш духът му витаеше наоколо.
По нататък продължих да работя самостоятелно.Сега си имам и ателие у дома.
Имате една изложба в България, като част от проекта под егидата на президента, сега за първи път излагате и в Хасково.
Обичам родния си край и затова дойдох тук. В Хасково донесох три серии картини, от първите - фигуративните, абстрактните с масло, и с друга техника, която използвам. Исках хората от моя роден край да видят какво работя, как съм започнала и докъде съм стигнала.
А моите картини изразяват и мен, и промените, които сам претърпяла.
Има ваши картини в банки в Турция, къде още?
Да така е, имам и картини в колекционерски изложби. Държавата много ни помага на нас, творците. Организират се непрекъснато уъркшопове, предоставят ни галерии без наем, където да излагаме работите си. Всички големи банки в Турция имат свои галерии, където също ни канят за изложби. Много често банките откупуват картините и те стават част от интериора им.
Какво е усещането, което изпитва един творец, когато работи?
Имам вече 7 самостоятелни изложби. Въпреки че рисувам едва от 10 години, имам усещането, че това време е пет пъти по-дълго. Когато се отприщи толкова дълго таената мечта в мен, работех непрекъснато. Понякога, когато съм концентрирана в работата си в ателието, така се увличам, че забравям да се храня дори.
Във вашите картини има много цветове, светлина, от тях лъха оптимизъм, надежда, това ли са посланията ви?
В моите картини можете да видите мен. Когато сядам да рисувам, аз нямам план, за това, което ще се появи на платното, усещам само порива в себе си. Има някои картини, върху които работя по шест месеца, започвам, оставям ги, пак ги захващам. При някои пък нещата се получават веднага. Когато посегна към боите, оставям да ме води емоцията, а в синхрон със знанието, което натрупах и опита, смятам че се получава това, което може да видите в следващия месец в галерия „Форум“.
Кога разбирате, че картината е завършена?
Когато го почувствам със сърцето си. Затова и най-важното за мен е да чувам, че моите картини харесват на хората, влияят им. Не се радвам чак толкова, когато взема пари за някои от тях, колкото на хубавите думи, за мен това е богатството. И ако трябва да обобщя с една дума: иска ми се всеки, който гледа картините ми, да намери себе си в някоя от тях.
Какво ви вдъхновява?
Любовта. Във всичките й измерения, към близките ми, към работата ми, обичам да творя. Няма значение дари е вечер или ден, когато ме споходи вдъхновението.
Но в картините ми има винаги пътуване, присъства свободата... затова винаги има и някои неща в платната ми, които подсказват това.
