Неврохирургът Джеймс Фалън, който цял живот е изследвал мозъците на психопати и убийци, установява, че генетично, поведенчески и мозъчно, той също един от тях и започва да експериментира със себе си, съобщава Business Insider.

Джеймс Фалън (James Fallon) започнал като невролог в Университета по медицина (UC Irvine School of Medicine) и там в средата на 90-те започнал първите си изследвания на мозъка на психопатите. Фалън проучвал различни мозъци - на убийци, изнасилвачи и други престъпници, по това време университетът получил своята първа машина за позитронно-емисионна томография. 

10 години по-късно, неврологът започнал да забелязва поредица от приличащи си белези в една определена част на мозъка на някои от криминалните престъпници, смятани също и за психопати.

Тогава развил и своята теория: Всеки психопат има ниски нива на активност в област от мозъка, намираща се в средата и в основата на фронталния и темпорален лоб.

Учените вярват, че областта на мозъка, наречена орбитален кортекс, участва в регулирането на емоциите и импулсите и играе важна роля при взимането на морални решения и изблиците на агресия.

И така започва историята на Фалън.

Един ден, техникът на Фалън му донесъл снимки от мозъчни сканирания от друго несвързано изследване за болестта на Алцхаймер. Фалън започнал да разглежда снимките на здравите пациенти и всичко му изглеждало съвсем нормално, докато не се натъкнал на последната.

И именно последната снимка имала големи прилики със тези на психопатите и убийците.

Самоличността на хората, чиито снимки са разглеждани от доктора е била неизвестна за него, за да се избегнат предразсъдъците или поне така се е смятало.

Но доктор Фалън разглеждайки последната снимка, преценил, че човекът, на който принадлежи, би могъл да бъде опасен за хората и настоял да разбере на кого е.

"Казвам ви, трябва да проверим източника на тази снимка. Съвсем възможно е това да е истински психопат ... някой, който да представлява голяма опасност за обществото." - спомня си Фалън първоначалната си реакцията, споделяйки пред Business Insider.

И какво се оказало? Това не била снимка на мозъка на случаен пациент, а неговата собствена - на доктор Фалън.

Заложбите на психопат?

Психопатията не е призната официално като мозъчно разстройство. Според авторитетни източници като "Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM)" психопатите и социопатите попадат в категорията на страдащи от антисоциално личностно разстройство. В допълнение се съобщава, че на такива субекти им е по-трудно да се справят с функционирането на личността и проявяват характерни черти на патологична личност.

Например: егоцентризъм, манипулация и липса на съчувствие и състрадание

През 70-те психологът Робърт Хейер (Robert Hare) създава контролен списък от 20 въпроса, който имал задачата да проверява дали решаващият го е психопат или не, в зависимост дали споделя определени личностни белези и характерно за психопата поведение.

Макар да е подобрен, същият списък все още е широко използваем. Някои проучвания обаче казват, че въпросникът не е кой знае колко полезен, тъй като е неспособен за друго, освен да предупреди за възможно агресивно поведение в бъдеще.

Но когато Фалън установил, че томографията на мозъка му показва прилики с тези на психопатите, освен изключително изненадан и притеснен, той започнал да се разколебава относно своята теория, казал си: "Аз не съм лош човек. Добър съм си."

След като, разказва ученият, се прибрал вкъщи и споделил всичко на жена си, нейната реакция отново го смутила: "Не се и учудвам." - казала тя.

Но не само тя реагирала по този начин, а също приятелите, колегите и дори дъщеря му.

"Емоционално не беше с нас" - казвали колегите му.

А дъщеря му си спомня, че в детството си винаги го е рисувала като "тъмна фигура".

Психиатри - приятели на Фалън - също споделят мнението си за изминали събития и казват, че той няма едно важно чувство - съчувствието - характерна черта за психопата: "Той често пропускаше погребения, защото смяташе, че може би ще му е скучно."

И семейството и приятелите са съгласни с това твърдение.

"Осъзнах, че хората са се опитвали да ми кажат нещо години наред, а аз така и не съм прозрял." - споделя Фалън.

"Важно е да имаме едно наум" - казват учените - "ние все още не сме знаем достатъчно за психопатията. Но смятаме, че хора като Фалън имат разбиране за света, съвсем различно от това на останалите."

Проучванията разкриват, че психопатите осъзнават, кога някой е в нужда или изпитва болка, но просто не го възприемат толкова навътре, както е при повечето хора.

Както казва Фалън: "Аз просто не разбирам междуличностните връзки и топлина".

И тогава неврологът решил да проучи себе си като започне с генетиката.

Оказало се, че той има ген, който често е споменаван в докладите. MAO-A (monoamine oxidase A) е ген, който увеличава риска от поява на насилствено и агресивно поведение.

MAO-A , също познат като "генът-войн" е виновен за производството на протеина, който разгражда определени видове химични "месинджъри". Тези месинджъри контролират нашата мисъл и поведение, а "генът-войн" въздейства именно на невротрансмитери и хормони като допамина, норадреналина и серотонина. Всички те са пряко свързани с настроението.

Присъствието на гена обаче не влияе тотално на характера ни: Цял набор от фактори, включително обкръжението, ни ни правят такива, каквито сме.

Фалън смята, че за повечето хора, средата, в която израстваме, има само частичен ефект върху развитието ни.

Но една много малка част от нас (според него 1/4) е генетично предопределена да бъде много чувствителна към заобикалящата я среда в ранна възраст. За тази част от населението той коментира: "Ако мозъкът им види светът като враждебен, тогава единственият вариант да оцелеят е да бъдат враждебни и те. Но ако го видят като съвсем нормален, тогава и те ще бъдат нормални."

И има проучвания, в подкрепа на това: През 2002 излиза доклад за голяма група от момчета, които са били малтретирани (напр. физически или сексуално) от ранна детска възраст до зрелост, който установява, че тези от тях, които са имали определена версия на гена MAO-A са развили антисоциално поведение с порастването си, а тези без тази версия на гена - не са.

Затова, Фалън подозира, че ако с някой с такъв ген е злоупотребявано в детство му, може да бъде провокиран да действа инстинктивно по избухлив или безсърдечен начин. От друга страна, ако някой със същия ген, е отгледан грижовно, то е съвсем възможно, да не тръгне по този път.

И все пак, изследванията предупреждават, че трябва да сме внимателни, когато правим връзка между агресивното поведение и гена MAO-A. Въпреки че изследванията потвърждават, че има връзка между двете, те не заявяват, че едното е следствие на другото.

По това време, когато Фалън тъкмо започнал да открива тъмните си страни, научил странностите на семейното му минало. Пра-прадядо му - Томас Корнел, убил своята майка през 1673. Тази линия на семейството му е извършител на още половин дузина убийства, сред които неизвестната Лизи Бордън (Lizzie Borden) - млада жена, която била обвинена (и скандално оправдана) за бруталното убийство с брадва на баща си и мащехата си през 1892.

И въпреки че това не доказва психопатията на Фалън, той все пак се замисля: "сякаш някой се опитваше да ми каже нещо".

Колкото до Фалън, когато разбрал, че има прилика с останалите психопати в гените, мозъчната активност и държанието, той решил да си направи малък експеримент със самия себе си - започнал да бъде мил и добросъвестен към заобикалящите го, дори когато не искал.

Например, започнал с малките неща като това да отваря вратата на хората и да посещава събирания - сватби, кръщенета и погребения, за които преди изобщо не си е правил труда.

Жена му забелязала промяната в поведението и това й харесало, въпреки че знаела, че новото му поведение не е искрено.

"Може би, ако се държа както трябва, дори да не го усещам на емоционално ниво ... ще бъде добро начало, за превръщането ми в добър приятел и партньор." - споделил Фалън пред шоуто "the Moth" - "Ето в това положение се намирам сега."

В последствие Фалън открил един страничен ефект на усилията си да бъде добър - забавяла се мисълта му и способността да говори бързо, защото постоянно се чудил, какво би направил един добър човек в тази ситуация. Освен това, сега намира ежедневието си за много по-изморително.

И все пак, само фактът, че Фалън прави всичките тези усилия, въпреки себеусещането си, говори, че най-вероятно той е по-добър, от колкото предполага.