„О, неразумний юроде!” Поради что се гордееш, че си българин днес? Поради туй, че си най-бедният сред евро-бедняците или поради туй, че всички държавни мъже са загладили бузи и глозгат народния кокал? Или поради туй, че си натискаш парцалите и правиш „театро” – „По стъпките на Ботев”, а някакъв нов Боримечковец напролет крещи по телевизията да си запушим ушите, да си затворим очите, че черешовото топче ще гръмне? Ще гръмне, но барутът български още е влажен. А когато изсъхне, по стародавна традиция топчето ще се пръсне...
„Все по жълтите павета, чедо! Все по жълтите павета”, викала една майка на сина си. „И ще стигнеш там, където трябва”... А мечтата на онези „от жълтите павета” е да станем „Швейцария на Балканите”. Преди това обаче трябва да отидем да видим какво е дереджето в страната на шоколадите, часовниците и банките. Но Швейцария не е само това, тя има силно развито машиностроене и строителство, а това малцина го знаят.
Като сравним нашите безкрайни ремонти по шосетата и „гладката като стъкло” магистрала от Цюрих до Лахен, всичко в социалната и НЕсоциалната област, ти става пределно ясно. „Швейцария на Балканите” ще станем „тайно и полека”, но „след няколко века”...
По брега на Цюрихското езеро с дължина 52 километра има над трийсет селища, наредени като мъниста едно след друго и повечето от тях така се преливат, че трудно можеш да разбереш кога излизаш от едно швейцарско село и кога влизаш в друго. Но швейцарското село няма нищо общо с българското, което от трийсет години не е видяло ни асфалт, ни тротоар, а дупките сякаш са от Втората световна война.
Като сравним Лахен с хасковското село Елена – все едно да сравним Едемската градина преди грехопадението на Адам с полупустинните планини след атомни опити в тях... В наше село Елена има над сто запустели къщи, покривите им капят и дори на някои е поникнала буйна растителност. Оградите се рушат, а собствениците нито ги продават, нито пет пари дават за някакъв си ремонт.
Швейцарското село Лахен е с ОСЕМ-ДЕВЕТ ХИЛЯДИ жители, които имат: пристанище, писта за малки самолети, завод на шоколадите „Линдор”, бетонов възел, голф игрища, две статуи на Салвадор Дали, голяма католическа катедрала, ОСЕМ БАНКИ, спортен комплекс, асфалтирана алея до местния планински връх с 847 метра надморска височина. И не знам какво още.
В хасковското село Елена единственият дървообработващ цех отдавна беше закрит и окраден, по-късно бе закрито шивашкото ателие, фурната за хляб, малкият частен цех за локум. В църквата няма ни клисар, ни поп, а двете икони от XIX в. изчезнаха неизвестно къде. Освен двама-трима по-големи селскостопански латифундисти, които благоденстват върху „гърба на днешната рая”, всичко друго е пълна скръб и с нетърпение чака час по-скоро да свърши земното му тегло...
Е, как да се гордееш днес, че си българин със славна история и славни деди, когато българският живот е толкоз безславен? А „смотаните швейцарци” (както казва един мой приятел, голям патриот) са на шесто място в света по брутен вътрешен продукт (БВП). Ние сме на 81-во. Но разликата от 75 места не бива да ни разстройва...
Все пак, щом слезеш от самолета на „Луфтханза” и посетиш тоалетната на софийското летище, то Цюрихското ти се струва същински санаториум на чистотата.
Ей това видя един родолюбец български до Швейцария и обратно.
Петър Ванчев
