Томас Твайтес изследва какво би било да живееш като коза.

Направил си е протези за ръцете и краката, за да може да ходи, колкото се може по-удобно, на четири крака. Обмислял е и създаването на изкуствен търбух, който да му храносмила тревата, използвайки истински чревни бактерии от кози. Консултирал се е с експерт по поведението на козите и дори е наблюдавал дисекцията на коза, за да научи повече за животното, което би искал да бъде.

Най-добрата част е, че Твайтес си уредил да живее като коза за няколко дни в козя ферма в Швейцарските Алпи сред истински пасящи кози.

"Успях да поддържам темпото на стадото около километър на слизане по една скалиста планина, след това те просто ме оставиха в прахта", казва Твайтес по Скайп. "Прекарах остатъка от деня в опити да ги настигна. Накрая ги намерих отново, беше доста приятно, в истинската мека тревиста паша. Слизането по планината обаче беше ужасяващо. Защото ако падна - нямам ръце, с които да се предпазя от удар в някой камък."

Твайтес е концептуален дизайнер от Англия с интереси в технологията, науката и изследвания за бъдещето. Предишни негови проекти включват размисли относно бъдещето на генетичното инжинерство и хипотетичен бог-като-услуга наречен Небо. Неговият последен проект е подобен в това, че изследва как хората биха могли да променят себе си в бъдещето.

"Науките и технологиите на постхуманизма и трансхуманизма са предназначени да позволят на хората да осъществяват своите мечти. И предполагам, че [на някои хора] желанията не е задължитело да са получаването на свръх интелект",  обяснява Твайтес в интервюто.

С други думи, разумно е, че не всеки би искал да бъде киборг. Някои биха предпочели да не еволюират, а по-скоро да се върнат назад в развитието.

"Да бъдеш нечовешко животно? Толкова по-спокойно и просто!" Твайтес казва в друг e-mail. Искал да види какво е да живееш като същество, имунизирано срещу притесненята и проблемите - "екзистенциалния терор" - на всекидневния живот, и да го прави по възможно най-автентичния начин с технологията, която съществува днес. "И тогава биомедицинската благотворителна фондация "Wellcome Trust" ми каза давай, и ми даде малка награда", казва той.

Поставил си за цел да прекоси Швейцарските Алпи и намерил отзивчив козар, който благоволил да го пусне да живее сред стадото му през септември 2014. Обаче животът като коза - без да броим броденето из скалистия, стръмен регион - Твайтес скоро открива като далеч от лесен. Имал само малко време да свикне с протезите, които поставяли болезнено количество тежест на ръцете му, когато се спускал по надолнищата. Било и твърде студено и дъждовно, за да спи с козите отвън, така че Твайтес и неговият екип правели лагер всяка вечер. И, разбира се, имало го и проблема да се убедят козите, че този странно изглеждащ човек с протези и каска всъщност бил един от тях.

"Бях се озовал на един хълм, най-високо от цялото стадо, и тогава имаше един момент - погледнах и забелязах, че всички други кози бяха спряли да дъвчат и ме гледаха", спомня си той. "Въобще не се бях страхувал дотогава, но изведнъж осъзнах, че рогата им бяха доста остри."

"Една коза, с която си бях прекарвал доста от времето, изглеждаше, че обезвреди ситуацията", смее се той. "Може би просто правя човешки истории в мозъка си, но така ми се стори."

Друг фермер, чието стадо пасяло с Твайтес, също помислил, че козите са го приели. Общо, той пътувал с козите три дни и прекарал още три дни като самотна коза.

Септември, тази година, Твайтес ще покаже снимки и други материали от проекта си в лондонското Studio 1.1 Gallery. Очаква се и неговата книга да излезне пролетта, с работно заглавие Човекът-коза: Как си взех почивка от човешкия живот.

"Мисля, че това ще продължава, защото изглеждаме толкова изкусително близо до възможността да галопираме, да бъдем свободни и просто да ядем трева", казва Твайтес. "Не съм сигурен колко близко ще стигна в действителност, но в ума ми, във фантазията ми, съм само на един прототип от там."