С наближаването на първия учебен ден се увеличават и въпросите ми за българското училище. Поради факта, че дъщеря ми не е била досега в хасковско учебно заведение, започнах усърдно да разпитвам познати майки за различни детайли. Някои неща си бяха както винаги, други различни, но най-стряскащ ми се стори момента с т.нар. „преджобване“.
Спомням си още от моето детство този феномен. Не съм била жертва, тъй като тогава беше рядкост и се случваше само в някои по-специални училища. Освен това в онова вече почти забравено време имаше сериозни наказания за такива действия. Още не съм забравила как почти изключиха едно дете за умишлено счупване на един прозорец, да не говорим при кражба какво би се случило.
Днес обаче изглежда има групички, които в начален и горен етап преди гимназия, са се развихрили да трупат капитал на гърба на неориентираните дребосъци. Позната майка ми разказа как в нейното (води се елитно) училище на няколко пъти по-едри деца са спирали сина и и са му вземали сетните стотинки. За да се повтаря, според мен, мерки не са взети.
Интересно ми e, сега щом започват със стотинките, след време в кои професионални полета да ги очакваме?
В друг случай деца от местно (отново елитнo) училище са хванати да крадат вафли и бонбони в Кауфланд. Доколко са взети мерки, не знам. Самият факт обаче, че по някаква причина са успели да стигнат до магазина и са имали нуждата да откраднат, е достатъчно плашещ.
Да си припомним за миг, че всъщност дори се осигуряват безплатни закуски. Гладни не са били.
Защо обаче има подобни случаи и как могат да се избегнат?
За мен западно-европейската практика е чудесен пример как лесно може да се предотвратят и „джобенето“ и бягствата от училище, а и свободните разходки до далечни магазини.
Там училищата се заключват (заедно с двора) в началото на деня и се отключват в момента, в който децата си тръгват. Ако някой иска да посети административната част на училището, просто звъни на звънец и му се отваря. Павилиони няма. Нито в двора, нито в близост до училището, нито вътре в него. Забранено е децата да носят пари в училище, за телефони да не говорим. Получават такива едва в гимназията. В някои от държавите получават няколко пъти в седмицата безплатен плод, в други не, но обичайната практика е да се носят кутии със закуска и шише с вода. Никой не е гладен, нито жаден, нито „преджобен“.
На мен лично не ми се струва никак трудно. Зависи единствено от нас. Ако започнем да изпращаме децата си без пари и телефони на училище, ако изчезнат павилионите за „здравословна“ храна, ако се заключват дворовете, всички проблеми от подобно естество ще изчезнат. Може пък да излезеш от училище малко по-изучен и малко по-малко „преджобен“.
Аз лично не възнамерявам да давам пари и телефони на дъщеря ми в училище. Няма нужда от тях. Вие как ще постъпите?
Жанета Матанова
