Може ли 41 общински съветници да осъдят десет души на бавна и мъчителна смърт?

Може.

Точно това се случи в Хасково през януари-февруари миналата година. Тогава Общинският съвет реши да премахне намаленията в таксите за Социалния патронаж и те станаха 130-140 лева на месец, в зависимост от диетата. Осъдените на бавна и мъчителна смърт са хора, по данни на общината – 10 души, които имат личен доход до 150 лева, живеят самотно и не могат да се справят сами.

Безсрамниците общински съветници обаче, без да им мигне окото, гласуваха премахването на отстъпките за най-беззащитните, болни, нещастни и уязвими същества в Хасково. 10 души (последната дума може да се чете и с ударение на втората сричка). И на всичкото отгоре някои цинично обясняваха, че храната ще се плаща по реални цени на ден, а това означавало, че може да не се поръчва всеки път и така да се пестят пари.

Гениална циничност. Не ядеш един месец и пестиш цели 130 лева.

Защо разказвам този случай отпреди повече от година и половина?

Защото отново наближават местни избори и по стар навик повечето хора са се втренчили в кандидатите за кметове. А по закон правомощията на общинските съвети са ключови, кметът е само изпълнител на решенията им.

Преди дни четох “Как да изберем кмет – наръчник на избирателя” от вицепремиера Томислав Дончев. В пространно и малко скучновато четиво министърът разсъждава какъв трябва да бъде един градоначалник. Но едно негово изречение ми направи силно впечатление: “Един кмет трябва да е способен да се срамува”.

Способен да се срамува. Къде да търсиш такъв кмет?

Нека разкажа още малко за скандалния случай със социалния патронаж. След като решението за отпадане на отстъпките бе гласувано (не можех да спя по цели нощи) поисках среща с областния управител, тогава беше Кадир Исов (макар че строго погледнато, не е моя работа). Казах му: “Ако има нещо човешко в теб, ще спреш това решение”. Отговорът ме изненада: “Знам за това. Питах нашите хора какво точно са гласували и те не можаха да ми обяснят”.

“Защото са гласували смъртни присъди на десет души”, отвърнах и обясних подробностите, които знаех.

Кадир Исов не спря решението, но все пак го върна за ново гласуване в ОбС. Явно човекът бе способен да изпитва срам. Аргумент за връщането за ново гласуване бе, че по закон подобни предложения трябва да са съпроводени с подробни справки за разходите, да се обяви и какви ще са финансовите резултати от него.

А финансовите резултати са повече от ясни – десет души, по 30-40 лева на месец, за година общината ще спести 4-5 000 лв. Цената на тази “икономия” е десет човешки живота.

Докладната записка беше преработена, допълнена с таблици за цената на храноден, и внесена отново в ОбС Хасково. И отново гласувана и приета. Почти 30 души в зала “Хасково”, очевидно неспособни да изпитват срам, вдигнаха ръка.

Още един спомен имам от онази зима. Спрях двама общински съветници преди тази сесия и ги питах дали са наясно какво ще гласуват. Наясно бяха. Единият се обърна към колегата си с ням въпрос, а той отговори: “Как да гласуваме? Както ни кажат, така ще гласуваме!”

Потресаващо. Както ни кажат! Какъв ти срам, каква ти съвест, каква ти човещина.

Тогава не ми направи впечатление, но понеже дълго преосмислях този разговор – всъщност той се проведе в църквата “Св Архангели Михаил и Гавраил”.

В Божия храм.

Истината е, че партийните групи в Общинския съвет най-често гласуват така монолитно, че понякога ми се струва излишно провеждането на заседания. По-лесно е всяка партийна група да си прати на един лист за коя точка как гласува.

Друга публична тайна е, че кметовете с повече от два-три мандата на практика са овладели механизмите за подчиняване на Общинските съвети и те им вървят по гайдата. А как става опитомяването, е ясно - на един съветник паркче, на друг парцелче, на трети заведенийце. В сила е правилото на трите К – Каквото Каже Кметът. Обществена тайна е, че специално за Хасково това се отнася с пълна сила.

Подобна кметска позиция обаче често води до самозабравяне. Когато един Общински съвет е обезличен и послушен, често просто го забравяш като фактор. Кметът на Хасково например сега бере големи дертове заради разрушаването на затвора. И проблемът не е само в сриването на паметник на културата, а и в това, че разрушането на общинска собственост не е гласувано в Общинския съвет. Защото по закон единствено Общинските съвети могат да се разпореждат с общинската собственост. В конкретния случай, разбира се, това би било една формалност – ако беше внесено такова предложение, то щеше да бъде гласувано и прието. Правилото на трите К.

Какво тук значат съвест, срам и други подобни отживелици...

Така че фигурата на градоначалника е важна, но по-важни са общинските съветници. Разбира се, ако са способни да изпитват срам.

Тодор Кръшков