“През нощта температурата падаше до минус 20 градуса, през деня беше около нулата. Водата замръзваше в раниците. Хранехме се предимно с шоколад, ядки, сушени плодове. По върховете алкохол не се препоръчва. Дори руснаците не пиеха в подножието на петхилядника Елбрус, отказаха поканата ни да отпият глътка ракия. А познаваха добре вкуса й”.
Това е част от разказа на Илия Илиев и Костадин Тъканов, които преди дни се завърнаха от експедиция до най-високия връх в Европа – Елбрус, 5642 м.
Идеята за покоряването му се появила миналата година, оттогава започнали събирането на група и подготовка. Ентусиастите са предимно от Хасковско и неколцина от Кърджали. Планът бил първо да изкачат Казбек в Грузия, 5033 метра, като подготовка и адаптация към изкачването на Елбрус.
“Една от най-големите опасности е височинната болест. Симптомите са главоболие, световъртеж, гадене, дори халюцинации. При тежките форми се стига до белодробен или мозъчен оток. При белодробния оток се пробиват белите дробове, за да изтече събралата се вода и човек да може да диша. В много случаи се стига до смърт”, разказва Костадин.
“В подножието на Казбек има табели: “Ако видите труп, позвънете на този номер”, допълва го Илия. Това не било нещо необичайно при високите няколко хиляди метра върхове. Топенето на ледниците редовно изхвърляло телата на загинали планинари.
Другата опасност, която грози туристите, са цепнатините в леда. Поради топлата година по много от хилядниците в Европа са се образували опасни процепи, които могат да погълнат човек. Коварното е, че са покрити от навалелия сняг и са невидими. А дълбочината им може да достигне десетки, дори стотици метри. “Ледената шапка на Казбек е 400 метра”, вметва Илия.
Съдбата обаче често поднася изненади – оказало се, че изкачването на Казбек е много по-трудно и опасно. Всъщност, така и не го изкачили.
Костадин: “В подножието на самия връх, на 4200 метра височина, има плато и метеостанция. Има и палатков лагер. Пренощувахме там. Планирахме да тръгнем около 2 часа сутринта, но имаше силен снеговалеж и вятър. Изчакахме да стихнат и поехме към върха около 7 часа. Бяхме трима – аз, Денчо и Жоро. Не взехме въжета, нито ледокопи (пикели), защото знаехме, че цепнатините в леда са в по-ниското, под платото. А при опасност от процепи връзването през 10-15 метра може да спаси човек, защото ако един пропадне, другите могат да го издърпат.
Стигнахме може би на 200 метра от върха, когато времето рязко се развали – заваля сняг, появи се силен вятър и мъгла с видимост до няколко метра. Решихме да се връщаме.
При изкачването се движехме по следите на други групи, но на слизане всичо беше заличено от новия сняг. Решихме да копаем дупка и да правим заслон за през нощта, но разполагахме само с една пластмасова купа. За цял час едва успяхме да изринем един кубик сняг.
За наш късмет в това време от мъглата изплуваха трима руснаци, вързани с въже. Слизаха надолу. И те не успели да изкачат върха. Тръгнахме с тях към платото.
Както се казва – върхът не ни пусна”, завършва разказа си Костадин.
“За трите дни, докато бяхме на Казбек съобщиха за двама загинали и четирима изчезнали”, допълва го Илия.
Хасковската група наброява 12 души, но само осем поемат към следващото предизвикателство - Елбрус, най-високата точка на Европа.
Костадин: “Беше по-лесно. И времето беше благоприятно – тихо и слънчево. Тръгнахме в 2.20 часа от така наречения “Заслон на 11-те”, с височина 3850 м. Върхът отдалеч изглежда полегат, защото е огромен, но всъщност е изключително стръмен. Прави се почивка на всеки 20-25 стъпки. Неколцина се оплакаха от главоболие, но нищо сериозно. При изгрев слънце стигнахме височина 5100 метра, в подножието на върха. Гледката беше невероятна. Преди нас имаше няколко души, а отдолу идваха десетки, виждахме ги как катерят стръмното.
Оттам през седловината между двата върха изкачихме и самия Елбрус. Върхът представлява неравна площадка около стотина квадрата. Има малка пирамида. Малко след нас пристигна група руснаци, един от тях мъкнеше 25-килограмова пудовка, боядисана в червено. Беше надписана – в чест на 70-годишнината от победата. Остави я там, на върха”.
“Руснаците са странни хора”, споделя впечатления Илийката, който за първи път посещава Русия. “Живеят бедно, нямат работа, но имат самочувствието на велика нация. Повечето хора се прехранват странно – бръмчат с разни молотовки и газки, превозват туристи, но явно са в сивия сектор, защото всичко се плаща на ръка. Всъщност това не е точно сива икономика, явно държавата просто ги е оставила да се оправят както могат и не ги закача. Там забравените вече в България Москвичи са обичайна гледка. Прави впечатление и друго – понякога се виждат изключително скъпи лимузини, редом до тях пърпорят допотопните трошки на соца. Средна ръка коли почти няма.
Иначе пътищата ми са хубави – по три ленти в едната посока в обикновено село. И бордюрите им високи почти метър. Явно имат манията всичко в тази страна да е огромно”.
Тодор Кръшков
