Вслушайте се внимателно в Кускьой – планински регион в североизточна Турция и може да чуете нещо подобно в стръмната долина. Това, което долавяте не е птича песен, а версия на турския език, която се подсвирква, а не се изговаря. Метод за предаване на съобщения на разстояние от 5 километра. На kuş dili или птичия език фразата означава “много ти благодаря” (çok teşekkür ederim на разговорен турски). Сега ново изследване показва как мозъкът обработва птичия език по много по-различен начин, в сравнение с говоримия турски – откритие, което оспорва общоприетото схващане за това как мозъкът обработва езика.
Един от малкото изсвирени езици по света - изсвиреният турски, все още си е турски – притежава същата лексика и граматическа структура – но има различна физическа форма. Подсвиркването заменя гласа, също както писането замества речта, казва специалистът по биоакустика и лингвист Жулиен Мейер. Хората, които използват птичия език говорят и редовен турски, версията, която се изсвирва, вероятно се е появила като средсто за поддържане на връзка между селяни, които са били разделени.
Като цяло, лявото полукълбо на мозъка играе далеч по-активна роля от дясното във възприемането на езика, без значение дали говорим или писмен, казва авторът на изследването Онур Гюнтюркюн от Института по когнитивна невронаука в Бохум, Германия. Тъй като изсвирения език използва мелодия за предаване на определено значение ученият и екипът му се питат дали тук не се намесва дясното полукълбо, което обикновено е отговорно за възприемането на мелодичните тонове.
За да проучат тази хипотеза Гюнтюркюн и колегите му внасят тънка уловка. В оригиналния експеримент в лявата и дясната слушалка на участниците те пускат почти еднакво звучащите срички “ба” и “да” след това ги питат какво са чули.
“Ако сричката “ба” е била произнесена в дясното им ухо, повечето хора ще чуят “ба”, вместо “да”, казва Гюнтюркюн. Причината е, че слуховите нерви в дясното ухо предават сигнали към лявата част на мозъка и неговите центрове отговорни за възприемането и обработката на езика, докато нервите в лявото ухо предават сигнали до дясната страна на мозъка, преди да ги насочат към лявото полукълбо. Когато сигналът от лявото ухо достигне до крайната си дестинация, лявото полукълбо вече е заето да обработва речта от дясното ухо. По време на експеримента участниците са нямали представа, че чуват различни сигнали.
За да установят дали мозъкът обработва по същия начин и изсвирения език, ученият и екипът му повторили експеримента като този път в слушалките прозвучали срички на птичи език. В опита с обикновения говорим турски при всички участници лявото полукълбо доминирало. Във втория експеримент обаче с изсвирените срички двете полукълба се балансирали, като еднакъв брой участници успявали да идентифицират сричките от лявото и дясното ухо.
Това означава, че дясното полукълбо играе по-важна роля във възприемането на птичия език.
“Откритията може да се окажат полезни за хора, изгубили говора си след прекаран инсулт в лявото полукълбо. Те биха могли да се научат да изсвирват думите”, казва Гюнтюркюн.
За да стане това факт обаче са необходими още много изследвания върху птичия език, и хората, които го владеят, чиято численост грубо е около 10 000 души. Броят им бързо намалява тъй като мобилните телефони, заменят подсвиркването като средство за комуникация на далечни разстояния.
“Може да си клюкарствате по мобилния телефон, но няма как сторите това с подсвирквания, защото цялата долина ще ви чуе”, казва авторът на изследването.
