Александър Милушев е дългогодишен деятел на културата в Хасково, от 2002 г. е секретар на Образцово народно читалище “Заря - 1858“. В своята трудова биография Милушев е преминал през всички етапи на организационната дейност - от завеждащ художествена самодейност, завеждащ културно-масова дейност, мениджър в отдел "Култура" на община Хасково и областен координатор на фондация "Български изворен фолклор". Завършил е институт за подготовка на културно-просветни кадри, профил „Хореография”, през 1979 г., както и Пловдивския университет „ Пайсий Хилендарски”, специалност „Управление на културата” със специализация „Журналистика” през 1997 г.

Трудовата му кариера е преминала в сферата на културата – има близо 40 г. стаж. Ръководството на културната институция полага неистови усилия за развиване и създаване на различни дейности. Средствата обаче, които получават от държавата и собствените доходи, не достигат за ремонт и поддръжка на сградата във вид, какъвто приляга да бъде едно читалище, което е и част от символите на града. Каква е причината сградата да е в не толкова добро състояние, обяснява секретарят на „Заря“ Александър Милушев.

- Г-н Милушев, на фона на ремонтирания център, читалище „Заря“ бледнее, видимо голяма част от дограмите не са подменени, а вътре навярно не е правен основен ремонт с години?

- Мъчим се със собствени сили. С наши средства в момента правим ремонт и подмяна на дограмата на музикалната школа. Стремим се да ремонтираме учебните стаи, там, където влизат децата. А коридорите и другите помещения, както и фасадата, ще почакат по-добро време. През годините сме правили ремонт на библиотеката, заемната за възрастни, детската читалня, подменени са дограмите на репетиционната зала на балет „Рона“.

- Откога не е правен мащабен ремонт?

Тук съм вече 14 г. и цялостен ремонт не е правен. Опитваме се да участваме по програми, но собствеността е общинска, което означава, че общината трябва да кандидатства. Има много програми за селските райони, но Хасково не влиза в тази графа. Досега получавахме и допълващи субсидии от Министерството на културата за една от три категории – за ремонт, за костюми или книги. Когато са ни давали пари, сме правили ремонти. Ако те одобрят, отпускат между 3000 и 5000 лв., но тази година няма и затова не сме кандидатствали. Иначе читалищата се финансират от държавата през общината на база на субсидирана бройка – дават по 6886 лв. Имаме 24 субсидирани бройки, за читалище „Заря“ за годината са 165 265 лв. Получаваме пари от такси, наеми и билети. При нас заплатите са сред от най-ниските в бранша. Регионалните библиотеки и музеи взимат с около 3000 лв. повече за субсидирана бройка. Но това е решение на държавата и не може да го оспорваме.

- Докъде ви стигат парите от държавата и от таксите и наемите?

- С парите от държавата осигуряваме заплатите, а с останалите пари осигуряваме дейността.

- Освен тези пари за субсидираните бройки, други средства получавате ли от държавата или от общината?

- От държавата може да има, каквато е допълващата субсидия на Министерството, но нашата община няма практика да дава.

- Колко читалища има в Хасково?

- 13 плюс едно ново, което бе регистрирано скоро.

- Сградите на повечето читалища са в окаяно състояние, какво може да се направи за подобряването им?

- Това е политика на настоятелството на читалището. Всяко читалище отговаря за сградата си. Има и добре поддържани, като „Климент Охридски“ и „Пенчо Славейков“. Хубаво е и общината да се намесва, но не всяка община има възможност.

- Развива ли се дейността на читалищата или с годините замира?

- През последните 2-3 г. има развитие, преди това имаше едно затишие. По-активни са пенсионерите.

- Мислите ли, че трябва да се направят промени в Закона за читалищата, за да се подобри базата и всичко останало?

- Ние от много време се опитваме да направим една категоризация на читалищата, но много трудно върви. Сега всички получаваме еднакво за дейност - субсидираната бройка е 6886 лв. Например едно малко читалище има секретар и библиотекар и получава пари за тези две бройки. В друго читалище например има 20 субсидирани бройки, но има 20 дейности и то получава същата сума на човек, но тази по-голяма дейност изисква и по-голями разходи, трябва да се обезпечи с отопление, осветление, костюми, участия и всичко натрупва.

- Има ли изготвен законопроект в тази насока?

- Не няма. Има работни групи,които се опитват нещо да направят. Няма единно правило при читалищата, както е например в библиотеките – брой томове и т. н. Примерно читалището в ромската махала покрива нуждите на тяхната общност и не може да го сравниш например с това в турската махала. Не бива да има читалища на етнически принцип, макар че всички по този начин намериха финансиране.

- Какво ви задържа толкова време в читалището?

- Читалището е като рибарлъка. Започне ли един човек да ходи за риба, трудно се отказва. При читалището е същото. Голямото читалище е несравнимо с тези по кварталите. В голямото читалище се развиват различни форми на дейност, то се доближава до Домовете на културата и Младежкия дом и в същото време е много отдалечено от библиотечната и музейната дейност.

Ние също имаме и библиотека в малък мащаб, която отговаря на размерите на една средна градска библиотека. Освен това имаме учебен корпус, който има музикална школа с преподаване на различни инструменти – два класа пиано, клас акордеон, два китара, солфеж и цигулка. Имаме езикова школа с преподаване на английски и немски. Опитахме се да направим през годините и руски, но просъществува за една година. Ако има желаещи, ще го продължим. Пък може да има желаещи и за други езици, но търсеното определя и самото предлагане.

- Коя школа се радва на най-голям интерес?

- Всяка е в областта си. Всеки има място под слънцето и всеки си е извоювал място в читалището.

- Има ли достатъчно кадри, ръководители за съответните школи?

- Да, има и всички отговарят на изискванията. Всички са със съответното образование.

- Сещате ли се за някой талант, който е тръгнал от вашата школа и е достигнал големи върхове?

- Не са един-двама и ме е страх да не пропусна някой. Има много музиканти. На прима виста се сещам за двамата известни диригенти на Хасково Красимир Захариев (диригент на Симфоничния оркестър) и Огнян Василев (диригент на хор „Родна песен“, който работи във Финландия). Те са завършили музикалната школа на читалището. Имаме концерт-майстори, солисти, които свирят в различни оркестри по Европа. Владимир Ганев – асистент в Българската държавна консерватория, Димитър Фурнаджиев – челист в Националния симфоничен оркестър в Мексико и още много други.

- Може ли да се каже, че „Заря“ е трамплин за талантите на Хасково?

- Определено. Всеки, който е кандидатствал във ВУЗ в областта на културата със специалност музика или танци. Имаме и такива, които са завършили и са се реализирали в своята област.

- Наближава новата учебна година, ще разкривате ли нови школи или дейности?

- Първо ще се постараем да запълним старите школи. Започва набиране на деца. Ако има нужда от създаване на нова школа, тогава ще го мислим. С предишните деца започваме от 15 септември, а с новите от 1 октомври.

- Като представител на културна институция, какво ви е мнението за тези скулптури, които се поставят в центъра на града? Все пак те са част от облика на града.

- Не искам да коментирам.

Интервю на Ива Иванова