Детето ми е болно. Моля, не приближавайте вашето!

Влизаме в сезона на капещите носове.  Където и да погледнеш, все засичаш някой подсмърчащ. В това няма особена драма, но не е лошо да имаме някаква култура на боледуването. По неясна причина тук нагласата ни е, докато не припаднем на леглото, да се мотаем до последно и да разнасяме вируси. С пълна сила важи и за децата и за възрастните – сополиви и кихащи по детските площадки, на работните места с зачервени очи... Никой не се съобразява. Ясно е, че е добре да се диша свеж въздух и да се излиза навън, това обаче може и да не се случва на най-оживеното място в града. Има достатъчно пространство, на което можем да разходим детето си и да не накихаме лицето на друго.
В случай, че срещнем някого  лесно можем да предупредим , че не е моментът за съвместни игри. Съвсем наскоро един баща ми направи много добро впечатление. Въпреки че не личеше, че дъщеричката му е болна, въпреки че децата обичат да си играят заедно, той още отдалече извика „Болни сме. Не се приближавайте!“. Колко просто и колко ефективно. Нямаше сърдити, а и така този път ни пропусна вирусът. 
Някой ще каже, че няма как всички да се превъзпитат. Аз пък вярвам, че не е толкова сложно да се пазим едни други. Цели нации , например японците, дори се глобяват ако отидат болни на работа.
Основна част от определението за превенция на заболеваемостта на СЗО е именно намалянето на рисковите фактори. Както можем всички да се досетим, контактът с други болни е основен фактор. Превенцията с добра хигиена, правилно хранене, спорт, кърмене до 6-месечна възраст може в значителна степен да помогне, но дали ще се контактува с други болни е добре да бъде личен избор, а не натрапена ситуация с много неизвестни.
Идва есента, моля, нека всички се пазим взаимно и предоставяме възможността на другите да решат дали ще общуват с нас, докато сме болни.
Аз не се страхувам да кажа: „Детето ми е болно, внимавайте!“.

А вие?
Ж.М

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини