„Непосилни” нормативи отказват деца от доскоро любимото физическо. Все повече хасковлийчета влизали с нежелание в единственият час без учебници и контролни. Някои пък направо искали от родителите си да им намират извинителни бележки, сигнализираха хасковски мами, които хвърлиха вината за проблема върху затормозяващите изисквания на предмета. Децата им получавали слаби оценки, като обвиненията този път не бяха отправяни само към субективността на учителите, а и към тежките нормативи на предета. Затова не малко деца бягали от час или отбивали само номера.
Твърдението с нежелание бе потвърдено и от хасковски учители по физкултура. Особено тези в гимназиите, признаха/неофициално/ че изчезванията от час по физическо взимало характера на епидемия. Това било любимото време за среща с гаджето, ходене на кафе или просто чатене с френдовете от мобилния телефон. Оплакванията пред родителите не вършели работа, защото те и без това имали крайно негативно отношение към преподавателите физкултурници.
С мотото „няма да ги правим спортисти” и „това не е спортно”, все повече родители протестирали срещу натоварванията на отрочетата им. На прицел са главно бяганията, които били „жестоки” за по-пълничките деца. Те получавали задух, сърцебиене и кръвно ! ?, но не заради диетата си, а заради това че ги карат да търчат „като гламави”, както вбесено се изрази мама от престижно, централно хасковско ОУ. Оплака се от името на двете си деца, но отказа да ги назове, както и себе си, с вечното оправдание на хасковския родител, че в такъв случай отмъстителните даскали ще вземат на мушка децата им.
Оплакванията обаче далеч не са единични. Факт е, че родителите са взели на мушка физическото дори повече от тежките раници. Родителският хор звучи от разумно - липсата на добра материална база, до абсурдно- децата се изпотявали и после настивали. Под сурдинка хасковски джипита пък признаха, че направо ги тормозят за трайно освобождаване от физическо заради някакви, за предпочитане хронични заболявания. Като бронхит например.
Проверка на Haskovo.net показа, че това не става толкова лесно. Освобождаването на дете става само след заключение от ТЕЛК например, за сериозен медицински проблем или пък последствия от оперативно лечение. Тогава ръководството на школото издава заповед до съответните учители, с която детето Х се освобождава завинаги или за определен период от физическото.
Като не им се отваря парашута, много деца откровено саботират предмета-идват с дънки или на токчета, оплакват се учители. С тези дрехи хем не могат да изпълняват упражнения, хем рискуват да се контузят след което виновни стават преподавателите и нормативите.
Бегъл поглед върху спуснатите от МОН нормативи обаче разкрива, че са всичко друго, но не и тежки. „Намалени са двойно в сравнение с преди 10-на години”, категоричен е дългогодишният преподавател по физкултура в Климент Красимир Перчемлиев. Но и без твърденията му, цифрите са достатъчно красноречиви. Така например нормативът за скок от място за 7-мокласник за шестица е 2.14 метра, което е растоянието на три обикновени крачки. 50 метра трябва да се избягат са 7.2 секунди, а 600 метра за 2 минути и 10 секунди. Всичко това за отличен, за 3-ка нормативите са почти двойни.
Най-голямата разлика с миналото обаче е че сега са отпаднали традиционни дисциплини от гимнастиката и леката атлетика, които по рано бяха неотменими. Отдавна вече няма набиране на висилка, прескок, шведска стена, катерене по въже. Няма ги и изконните лицеви опори, коремни преси, челна стойка и други. „Не ми се вика линейка в 9 сутринта” с черен хумор коментира Перчемлиев. Разправя като виц случай, при който негови възпитаници, уж яки момци, отказали да правят набирания на лост, защото „не било човешко”. Не помогнало обещанието да пише незабавно 6 на всеки, който се набере до брадичката три пъти. Това толкова вбесило присъстващият директор/жена/ че тя хванала лоста и се набрала 5 пъти барабар с палтото и ботушите/било зима/ преди да напусне пред зяпналия клас. Никой не могъл да повтори постижението й. А тъжното е, че историята въобще не е виц.
Целият проблем е в двигателната култура на децата-няма я никаква. Компютрите и телефоните убиха физическата активност, смятат учителите по физическо. Наскоро им се случило дете да повърне от изтощение при най-рутинни упражнения. Затова преподавателите внимават за децата като ценицата на окото си. Спокойни се чувстват само при колективните игри с топка-там всеки играе колкото му позволява физическия ресурс. Задачата на учителите била да ги научат на техника и на правилата. Последното също било тежка работа. Оказало се че мнозинството от децата, дори и в гимназиите не правят разлика между художествена и спортна гимнастика например и не различават бадминтон и федербал. С изключение на трениращите по спортните клубове, общата култура на останалите ученици не различавала правилата дори на популярните спортове-успешната стрелба в баскетбола била „гол”, а волейбола се играел в 3 от 5 сета.
Р.Филев
