Във връзка с предстоящия на 11.10.2015 г. концерт на Джо Сатриани в София в Зала 1 на НДК OFFNews имаше щастието да вземе кратко ексклузивно интервю от виртуозния китарист.

Г-н Сатриани, Вие сте на европейско турне в подкрепа на последния Ви албум. Какви са впечатленията Ви от съвременната публика? Считате ли, че тя е разглезена от лесния достъп до много неща с помощта на само един „клик”?

Разглезена – в никакъв случай! Щастлив съм, че имам толкова разнообразна и активна публика. В началото тя се състоеше от привърженици само в няколко града, а сега вече прерасна в световна общност. Не намирам разлика между публиката сега и, примерно, от осемдесетте години. За мен има значение това, че и тогава, и сега, се изправям пред нея, за да свиря всяка вечер по най-добрия начин, по който мога.

Какви са хората, които идват на концертите Ви – посветени познавачи на тънкостите на китарата или просто такива, които са дошли за да се забавляват и да се радват на шоуто?

Най-разнообразна смесица от всякакви типове. Все повече и повече хора от всички възрасти, от двата пола и с най-невероятна смесица от стилове. Това прави шоуто още по-забавно и интересно.

Кое според Вас привлича повече хората на Вашите концерти – артистичността на цялостното представление или „пиротехниката” на инструменталните изпълнения?

Най-вече песните, мелодиите и артистизмът на живото изпълнение.

Вие сте скромен човек както на сцената, така и в личния си живот. Как се опазихте от бляскавия ореол на „рок звездата” или на „китарения бог”?

Това не е моят стил и моята същност. Опитвам се да се концентрирам върху това да бъда добър музикант и добър човек.

Мнозина Ви считат за един от най-добрите или може би най-добрия майстор на китарата. Кит Ричардс наскоро каза, че за него все още има няколко фрази на инструмента, които би желал да усъвършенства, докато е жив. Считате ли, че и за Вас съществуват в техническо отношение нови неща, които тепърва ще може да извлечете от този инструмент?

За мен винаги съществуват известен брой музикални фрази и технически фигури на китарата, които ме интригуват и ме карат да се упражнявам упорито. Обичам да свиря на китара и обичам да пиша нова музика, така че тези две неща вървят заедно.

Изглежда, че научната фантастика е повтаряща се тема във Вашите албуми. Можем ли да очакваме, че един ден ще се обърнете към по-обикновените и „дребни” неща от ежедневието?

Моите албуми са всъщност изпълнени с песни, посветени на красотата на обикновения живот. От първия до последния, албумите ми са посветени но човешките преживявания. Животът, според мен, не може да бъде „дребен”.

Последната ви творба – „Шокуейв Супернова”, е концептуален албум. Как свързвате концептуалността с инструменталната музика?

Всяка песен в албума разказва история от гледните точки на Шокуейв и на самия мен - такъв, какъвто съм. Това са истории за живота, любовта, за трагедии или екстаз, за вглъбяване или метафизическа криза. Инструменталният подход позволява повече свобода в начина, по който разказвам историите, но без това да ограничава слушателите да тълкуват песните по свой начин.

А какво да очакваме от предстоящото Ви шоу в България – акцент върху новия Ви албум или „най-доброто от Сатриани”?

Ще има изненади. Ще изпълним вълнуваща смесица от нови песни и любими неща от предишни албуми. Съставът се състои от Майк Кинийли на китари и клавишни, Брайън Белър на бас и Маро Минемън на барабаните. Те са най-добрият състав, с който съм работил някога!

Колко китари ще използвате на концерта?

Този път носим със себе си шест китари – повечето са със стандартно настройване, но две ще бъдат настроени в понижено ре.

„Чикънфут” (супергрупата на Сатриани, в която участват С. Хагар и М. Антони от „Ван Хален” и Ч. Смит от „Ред хот чили пепърс” - бел. на р.) все още ли е важен страничен проект за Вас?

Продължавам да се опитвам да събера момчетата от „Чикънфут”, за да запишем музика за поне една краткосвиреща плоча, но това не се получава толкова бързо, колкото аз искам. Освен това планирам да организирам традиционната „Клиника Г-4 Експириънс” през август 2016 в Ню Йорк. Засега не съм готов да обявя кои други китаристи ще се присъединят към мен на този концерт. Същото се отнася и за серията от концерти във формата „Г-3”. Работим за осъществяването на такива концерти в края на следващата година, но все още не сме готови да излезем с подробности пред публиката.

Когато говорим за наименования и заглавия, като например „Чикънфут” (в превод – кокоша стъпка, а също и пародия на знака на мира – бел. на р.) или „Сърфирайки с извънземното” (втория албум на Сатриани), Вие споделяте, че сте ги измислили като шеги. Франк Запа някога попита „Хуморът принадлежи ли към музиката?” Какъв е вашият отговор?

Разбира се, защо не? Стига музиката да е направена добре.