Още със заглавието може би ще предизвикам у мнозина иронична усмивка. Свикнахме в последните години всевъзможни теории да ни обясняват, че социализацията на децата всъщност може да настъпи след три годишна възраст. До този момент децата като цяло се нуждаели само от майката и най-близкото обкръжение. Дори да възникнела някаква форма на игра с други дребосъци, то тя била по-скоро паралелна, отколкото съвместна. Нямало как преди три да се наблюдават форми на емпатия, на споделяне и т.н.
Моят личен опит показва друго. Имам усещането, че част от теориите за възпитанието и развитието на децата не се съобразяват с промените, които настъпват в средата ни, а от там и със скоростта, с която се развиват съвременните бебета. Откривам разлики дори отпреди десет години. Например: бебетата започнаха да проговарят по-късно заради по-голямото количество информация, която обработват, но пък навлизат в символичната игра много по-рано. В повечето книги ще откриете срок две годинки за начало на игрите на „телефон“, на “мама и тате“, на „болница“ и т.н. Наблюдавам част от тези игри много по-рано. Бебетата около годинка вече играят с ръчичка на „телефон“, сядат в кутии и бръмчат като в кола т.е. символизацията е започнала.
В този ред на мисли да даваш срок три годинки за начало на съвместните игри ми се струва късно. Известно е, че около 12/18 месеца бебетата изграждат по-широкия кръг на връзки на привързаност - баби, лели, братовчеди и т.н. В този период се изживява и криза на привързаността. Детето може да се стиска в майката, да не иска никой. Ако се предоставят множество срещи в спокойна среда, без крайности, децата преминават през този момент плавно като разширяват успешно средата си на доверени личности.
В тези месеци се изграждат и бебешките приятелства според мен. За да се случи обаче е необходимо съдействието на родителите. Трябва децата да срещат едни и същи бебета в спокойна и приятна среда. Чудесна работа вършат в този смисъл групите за игра – едни и същи майки заедно с децата си регулярно играят и определят правила на взаимодействие. Пример в тази посока може да бъдат и срещите в парка на една и съща групичка, колективното четене в бебетеки, съвместни посещения на центрове за игра и т.н.
Моят личен опит показва, че бебешко приятелство има. Възможно е. Случва се със съдействието на семейството. Един път като се привържат децата от бебета, впоследствие точно тези приятелства са най-трайни. Голямата ми дъщеря има такава бебешка приятелка, с която въпреки че бяха в две различни държави в продължение на 4 години и половина, пак не развалиха приятелството си. Към днешна дата всеки ден са заедно, седят на един чин и не можем да ги разделим.
Социализацията на децата може да започне рано. Изцяло зависи от нас дали ще предложим на бебетата си среда, в която да изградят по-широк кръг от хора, към които да са привързани, на които да разчитат и с които да израснат емоционално здрави и щастливи.
Ж.М
