По-често предсказанията за бъдещето ни се оказват смешно погрешни. Понякога обаче хората се оказват плашещо прави, като например Дж. Елфрет Уоткинс - строителен инженер от 19-и век.
Уоткинс е направил над 10 смели прогнози за бъдещето и е бил далеч от истината само за малка част от тях. Представяме ви част от тях, публикувани в брой от 1900 г. в Ladies' Home Journal под заглавието „Какво може да се случи в следващите сто години". Списъкът е изготвен от Tech Insider.
„Експресните влакове (ще пътуват с) 240 км/ч".
Въпреки че прогнозата му, че обикновените ЖП услуги ще пътуват с над 190 км/ч, била двойно повече от действителната скорост, предричането му за експресните влакове било точно.
Влакът Асела експрес стига до скорост от 240 км/ч. Японският влак стрела Шинкансен се движи с над 310 км/ч. Ако свръхскоростната система на Илон Мъск Хиперлууп стане реалност, ще видим как влакове достигат до скоростта на звука или около 1220 км/ч.
„Готови приготвени ястия ще бъдат купувани от обекти, подобни на нашите пекарни днес".
Индустрията на замразените храни е оценена на 33 млрд. долара.
„Човек ще вижда целия свят. Хората и нещата от всякакъв вид ще бъдат донасяни чрез фокуса на камерите, свързани електрически с екрани в противоположните краища на вериги и на хиляди километри, в една педя".
Да, това е интернетът.
4. „Огромни укрепления на колела ще втурват сред открити пространства със скоростта на експресните влакове днес".
През 1900 г. средният локомотив е стигал до скорост от 64 км/ч.
Днешните военни танкове могат да развият скорост до 72 км/ч.
„Лекарите ще могат да виждат и диагностицират вътрешните органи на движещо се, живо тяло от лъчи невидима светлина".
Рентген, магнитен резонанс, компютърна томография и ехография са сред най-ценните технологии, с които разполага медицината в наши дни.
Те разчитат на невидими или недоловими за слуха вълни, които минават през тялото и си взаимодействат с молекулите в него, за да се получи изображение.
„Целият забързан трафик ще бъде под или над земята, когато бъде поставен в рамките на града".
Градовете стават все по-популярни, както и градският транспорт - употребата на влакове, автобуси и метро са на най-високото си ниво от 1956 г.
През 1800 г. едва 3% от населението живеело в градовете. До 1950 г. нивото се качило до 30 на сто, а днес е наравно. В развитите страни процентът е дори по-висок - около 74 на сто.
Според оценката на Световната здравна организация до 2017 г. дори в по-малко развитите държави по-голямата част от хората ще е съсредоточена в урбанизираните територии.
„Фотографиите ще бъдат телеграфирани от всякакво разстояние".
„Ако има битка в Китай след 100 години, снимки на най-поразителните моменти ще бъдат публикувани във вестниците час по-късно... фотографиите ще възпроизвеждат всички цветове в природата".
