За 16 години общината стана като Черна дупка. Хасковлии гледат да са по-далече от нея дори с цената на нарушаване на закона. Това лъсна през последните дни, когато за пръв път от няколко мандата бариерата пред общинарския паркинг благосклонно се вдигна и отвори достъп за паркиране на площад „Общински”. В жълтата будка до преградното съоръжение липсваха традиционните цербери, които вдигаха скандали на всеки от джип надолу и гонеха всички, неприличащи на началника и неговите хора. В резултат администрацията осъмна с 30 свободни места, гостоприемно очакващите изтормозените от липса на места за паркиране хасковлии. Часове наред обаче те останаха свободни. Робският страх, че екстрата не им се полага дори и когато им се предлага, гонеше хасковлии по-далеч от най-свободното/вече/ място в центъра. Съгражданите предпочитаха да паркират на забранено, пред спирките за градския транспорт и на самия булевард, само и само да си спестят някоя ругатня, че се пъхат там където не им е мястото. Така пред култовата баничарница на бул. България до бившето Кино Клокотница отново имаше стълпотворение на паркирали в търсене на закуска, кафе или някаква работа в центъра. Макар че рискуваха глоби по Закона за движение по пътищата, шофьорите реагираха с красноречивото „Цъ” на преложението да влязат в опразнения паркинг. Опасявали се от „КОРЗ, МОРЗ, синя зона, полиция” и други слагачески субекти, налагащи глоби в името на „реда”. Не ги успокои даже и напомнянето, че вече няма общинска полиция, а Контрола на обществения ред сигурно почива в неделя.
Впрочем в интерес на справедливостта, самата полиция също не смееше да спре на светая светих и волю неволю ченгетата също "паркираха като идиоти" при воайяжа за сутрешните си понички. Правеха го бързо и незабележимо и ако не впечатляваха иначе недолюбващите ги хасковлии, то бе защото всички бяха на техния хал.
Не е ясно дали ще има промяна на пропускателния режим на паркинг ”Общински”, но такова нещо досега не е било, коментираха с усмивка хора от близките търговски обекти и традиционни минувачи през центъра. Макар паркоместата да са маркирани с жълта боя, като останалите платени паркинги в Хасково, повечето хора нямаха нищо против да си плащат, но да спират при нужда пред общината. Години наред обаче това им бе отказвано, като периметърът оставаше запазен за богоизбрани. В името на това дори, ритуалната зала със сватбите бе натирена да се щура из целия град и в крайна сметка паркира на най-неподходящото място-Младежкия център. Наличните там паркинги са малки и традиционно препълнени от клиентите на близкия Зеленчуков пазар и щат не щат сватбарите затваряха наполовина улицата покрай реката в този участък. Ритуалите едва ли ще се завърнат в общината, но може би хората ще направят това, след като страха вече го няма.
Р.Филев
