Баща ми е кенгуру

Отначало познавах само едно топличко и приятно същество, дори да бъда честен не веднага разбрах, че не беше някакво мое продължение. Първо разглеждах нагоре и все виждах огромно кръгло нещо с други две кръгли неща, които ме успокояваха и караха да се чувствам сигурен. След време започнах да виждам и някакви малки продълговати неща близо до мен, които и аз не знам как, но можех да движа. Дали бяха част от кръглото нещо или друга моя част? Постепенно движех и виждах все повече странности. Дори се научих да приближавам и кръглото приятно нещо, искаше се само силен рев. Веднага постигах близостта. Учудващо беше обаче, че само така движех тази моя част. След време увеличавах все повече уменията си и тогава се появи съмнението. Да не би пък кръглото, топло нещо да не е мое продължение? То често знаеше да издава звуци, да ме поклаща и всичко това без да съм помръднал. Все повтаряше „ма-ма-ма“ . Реших да го кръстя „мама“. Тъкмо бях поддредил нещата, които се движеха и намираха около мен и изведнъж над мен започна да се надвесва ощв едно кръгло нещо и определено беше различно от другото, което наскоро отделих от себе си. Това издаваше други звуци и не всеки път идваше, когато използвах номера с рева. Трябваше да разбера за какво служи. На няколко пъти като ме вдигаше, търсех дали и то няма от ония кръглите успокояващи неща, дето пускат вкусна течност. Не беше затова. После пробвах да му казвам звуците на другото същество „мамамама“, не идваше. За какво ли служеше? В последно време ме взема, завива ме с нещо и ме слага близо до себе си. Така се поклащаме по разни места, които вече мога да виждам, но не познавам и малко ме е страх, защото изглеждат твърде странни и огромни. Добре, че второто топло същество ме гушва толкова близо до себе си. Някъде по това време започнах да забелязвам, че има и други подобни на мен. Тях обаче ги държаха отделени долу в някакви странни неща. Колко ли се страхуват!
В последно време моите топли същества започнаха да ми показват много и различни неща. Много ми харесва. Често гледаме разни шарени картинки и казваме звуци. Второто същество го кръстих „тате“, защото чувах да го наричат така, но още не съм много сигурен какво е. И тогава един ден разбрах. Моето „тате“ е кенгуру. Видях го на картинките и първото топло същество повтаряше през цялото време „кенгуру“. Там беше показано второто същество как ме носи прилепен до себе си. Сега вече знаех. Моето „тате“ е специално. Само то знае как да ме пази на огромните места. Не ме слага в онова странно отделящо нещо.
 Моето „тате“ е кегуру!
Посветен на бащите, които не се срамуват да бъдат кенгуру.
Ж.М